автор: LeoBedrosian

Библията на неверниците започва с: „В началото бе суеверието…“ . За съжаление не мога да ви кажа как завършва, защото края ѝ още не е написан. Аз съм неверник. Или поне мисля, че съм такъв и няма кой да ме обори. Не атеист, защото атеистът също вярва. Вярва, че няма бог. Аз не вярвам.
Дали това е проклятие, или катарзис не знам. Не ми пречи. Не съм и материалист, защото не понасям крайните му форми на комерсиален консумизъм в който насилствено ни потапя битието. Аз не вярвам, че мога да бъда спасен, защото не виждам от какво трябва да ме спасяват. Или да се спасявам сам. Това не означава, че не страдам. Напротив, страдам и то достатъчно, както страдат повечето съвременни сапиенси. Дори повече от тях.

Но спирам да говоря за мен. Подозирам, че повечето от вас ще го направят за себе си и затова не искам да ви отегчавам допълнително. В началото не възнамерявах въобще да говоря заради някои артикулационни проблеми. Но крастата се възпали и не ме остави на мира докато не напиша поне нещо. И ето, че пиша, а кой ще го чете не знам. Дано не ми се наложи да го правя аз!

Защо говоря за суеверие? Кой е суеверен? Лошо ли е да си суеверен? И ако да, има ли начин да се преборим с тая прокоба? Ще ви кажа да не се преструвате, че не ви е страх и никога не си плюете в пазвата. Правите го постоянно, а може би и на ум. Но го правите нали. Страхът е най-естественото човешко чувство. Той е спасил хората. Продължава да ги спасява. Той е вечният Спасител. Ако и вас ви е страх ще ви кажа, че това е съвсем нормално. Продължавайте да се страхувате. А ония, които овладяват, оправдават и изучават своя страх го правят чрез суеверието.

Дали суеверието е в основата на вярата? То ли поражда надеждата? Кой, или по-скоро кое ни успокоява. Да чувстваш, че някой бди над теб и решава ако не всичките, то поне най-важните ти проблеми е доста успокоително. До толкова обнадеждаващо, че мнозина взимат решение да се отдадат безрезервно и завинаги на това чувство. Аз им завиждам. Те никога не умират и ако тлента им погине, то тя го прави с усмивка. Признавам си, че това е красиво. Все пак, как започва това възвишено състояние на духа? Или кой го поражда?

Вече ме усещате на къде бия. Разбира се, че всемогъщият бог им го подарява по един безапелационен начин. Хей тъй, безплатно и съвсем без всяка корист. Достатъчно е да му обрекат душата си и той ще се погрижи за вечното ѝ благоденствие. Но как се проявява богът? В материя, образ, глас или по друг начин. Библията отговаря, че проявлението е персонално. Всеки чува, вижда или усеща бог по своя си начин. Крайната форма на проявление е чрез наказанието. Именно него много хора се опитват да си го обяснят и да се преборят с него чрез суеверието. Затова аз твърдя, че суеверието е в основата на вярата. Сляпото, безначално, отдаване на страха от заслуженото наказание.

Това е темата на моя разказ „Страх“, който е отпечатан в настоящата книжка. Няма да го преразказвам, или да чета части от него. Всеки може да си го прочете. Само ще спомена, че темата е универсална и всемогъщия бог още не се е справил със сляпото суеверие.

Дано успее!