автор: anastasia73

По ресните на нощният здрач,
две сълзи уморени се стичат,
не от болка, а радостен плач,
от съня им във, който обичат!

Две вселени приели дъжда,
като своя последна молитва,
го превръщат във буйна река
от която страхливо опитват!
А ресните на нощният здрач,
са се впили във чужди клепачи,
търсят някой самотен играч,
който смело в пороя да крачи!