автор: apostolakis

Идеята на моето е есе е да се опитам да вникна, опирайки се на някои изконни характерни български черти, за да се мотивирам, че не е необходимо с лека ръка да захвърляме всичко, с което сме известни по света, само заради европейските изисквания

"Българи от ново време"
Преди известно време не зададен въпрос към един известен наш литературен и обществен критик, той отговори доста уклончиво и с известна резервираност, разбира се не без основание. Трудно би било за всеки един от нас да определи какво е да си българин в началото на новото хилядолетие.
Преди всичко трябва да си човек с ясно самосъзнание, зачитащ националните идеали и традиции, личност която да може да устоява на натиска на европейската тенденция и новаторство.
В процесите на европейска интеграция и тотална универсиализация да можеш да издържаш на нечии приумици, да си принуден да се лишаваш или пък да се приспособяваш към изкуствено създадени ценности- не е никак малко и лесно за нация с хилядолетна традиция и история каквато е българската.
Устремени към голямата порта на Европа, там където очакваме едно ново и светло бъдеще, редом до страните, диктуващи модерната европейска и световна пазарна политика и колкото и странно да звучи много лесно забравяме и отхвърляме постигнатото с много труд от нашите славни предци, а именно:
- с каква лекота забравихме за славните солунски братя, дали ни факела на просвещението и с лека ръка отхвърлихме славянското четмо и писмо, като се хвърляме в добре познатата за западната част от европейски континент латиница. Не че имам нещо против езика на Интернет, но нека за момент си представим колко трудности би създало не само за хората в преклонна възраст, а и за подрастващите.
На тази основа протече преди известно време и една обществена дискусия, свързана бумът в техническия прогрес и основното техническо оборудване към него. Ясно се визира основния технически продукт, необходим за оперирането с компютрите, изграден единствено на базата на латиницата. При масова употреба на продукти от този тип, лично съм ставал свидетел на това, че деца в предучилищна възраст (6-7 години), при прекомерна употреба на компютъра , впоследствие отново неволно прилагат латиницата като основно средство за комуникация в семейната и социалната среда. На такава кореспонденция, на едно шестгодишно момче с приятели неволно се попаднах. Впоследствие разбрах от него, че той не все още не познава българската азбука, и че за първи път се е научил да използва буквените означения на клавиатурата, "сърфирайки" из интернет пространството.
Един случаен пример, който обаче трябва да бъде като сигнал за евентуално обществен проблем. Смятам, че в тази насока е наложително да се помисли в близко бъдеще, като се търсят алтернативни решения за прилагане и на кирилицата като еквивалент на латиницата в интернет пространството.
Това че сме се запътили към страните на Обединена Европа, пред които никога не са стояли решаването на подобни проблеми-това няма нищо лошо- точно обратното- със или без тях ние винаги териториално сме били там, но е обаче въпросът, че на много от българите им трябва да го осъзнаят. Необходимо е да си зададем и въпроса дали Стрият континент иска нашего българина с типичната за Балканския манталитет расова диференциация на бели, черни и жълти, българи и македонци (друга тема, която е не по-малко дискутирана по европейските форуми), на евреи, католици и мохамедани. Въпрос с пределно ясен отговор - НЕ, НЕ и пак НЕ!
Трябва да ти бъде пределно ясно скъпи ми сънароднико, че ако искаш да си част от този екип, ще трябва да делиш една маса с гореспоменатите. Нима все още не можеш да проумееш, че това какъв си няма абсолютно никакво значение. В условията на пазарна икономика друг е вече критерият, с който се определят достойнствата на една нация, а именно - всяка страна се стреми да бъде изгоден икономически партньор със своята съседна.
А докато не го проумеем този елементарен принцип и живеем все още със заблудата на посткомунистическата реалност, лутайки се в гъстата мъгла на промяната, много често ще се налага да тръгваме от една и съща отправна точка. Колкото и да ни боли трябва да си го признаем, че никой не може да ни помогне, нито ЕС, нито НАТО, ако ние всички заедно и млади и стари не се хванем за ръце, обединени под една обща кауза "Бъдещето на България" и с общи усилия не направим това, което сториха преди десет години Чехия, Полша, Словакия и бившите соцстрани Литва, Латвия и Естония - много ясно, че 800-те дни ще бъдат крайно недостатъчни. Така че колкото по-бързо съвременният средностатистически българин забрави за идеята, че с малко труд и с минимални усилия ще излезем от тунела на реформата, светът на 11-те много често ще ни се струва само светъл миг в безкрайната тъмнина.
А ние децата на двадесет и първия век, ако не се осъзнаем още в този момент и не повтаряме отново грешките на нашите предшественици от последните 12 години, много често ще поемаме определен път, но незнайно накъде, може би път който ще повлече България в още по-голяма бездна, а може би към алеята на радостта- това всичко зависи от нас българите на новото време.