Красива гледка от птичи поглед.
Покриви, къщи, домове...
След миг всичко ще изчезне.
Те са просто врагове.
След миг ще пуснеш бомбата.
Чувстваш страх и лека наслада,
Тези долу са не хора, а зверове.
И ще сринеш всичко със земята.
И вече тръпнеш от копнежа
Да станеш герой, да вземеш медал.
И вече сякаш тежи ти самолетът,
Товара си все още не отдал.
Един миг. Затваряш очи.
И после всичко е само минало.
Не, не поглеждай надолу.
Там нищо не е останало.
И с бръснещ полет изчезваш на мига.
Не давай време на сърцето да трепне.
Ти просто си изпълняваш дълга.
Ти си герой на своето време.
Ще ти попречи ли обгорялата кукла,
Там на шосето пред срутения блок,
Да вярваш, че си велик пилот?
Ще можеш ли да спиш през нощта,
Когато ще виждаш отново и отново,
Една откъсната детска ръка?
Ще можеш ли да се погледнеш в огледалото,
Без образът да се размаже от напираща сълза?
Ще може ли да те утеши убеждението,
Че бил си на правилната страна?