автор: Solara

Ранени крилете ти, гълъбе,
протрити от нощния мрак,
обвързани с черна несбъднатост
се връщат отново по зрак.
Перото разрошило облаци
пробожда самотно съня
Боли, но така невъзможен е
обратният път към дома.
Лети все нагоре, мой гълъбе,
по-светъл дори от деня!
Небето пулсира помръкнало,
в гърдите ми - къс празнота.

*На М. с благодарност за приятелството