автор: IGeorgieva

Чувствам се захаросана, а сърцето ми твърдо – колосано след вчерашните любовни музикални поздрави, които се лееха в студиото мощно като Ниагарския водопад. Време е за нещо отрезвяващо. Имам чудесна идея. Вече съм в ефир.
– Добро утро, драги ранобудници. Радвам се, че сте с нас в предаването „Страшно няма“. И днес ще продължим със съвети, докато пием заедно кафето си. Тази сутрин ви питаме: Кое беше най-изненадващото нещо, което ви се случи вчера в Деня на влюбените? Очакваме вашите преживявания на редакционните ни телефони, като най-интересните ще ви представим за коментар. Събралият най-много обаждания, ще получи награда от нас. Каква ще бъде тя, ще разберете след два часа.
Пускаме музика. Телефоните вече звънят. Колегите записват и ми носят лисчетата. Ето едно – идеално е.
– Имаме много интересно преживяване, разказа ни го Софи́я от София. Тя очаква вашите съвети, защото с нас страшно няма. Вчера синът на Софи́я – Тони, на 9 години, се прибрал от училище и показал валентинка, на която пишело Ф+Т. Майка му го попитала, коя е Ф – а той отговорил: „Филип, приятел“. Тони казал също, че момичетата от класа си подарили картички помежду си. Майката е притеснена и очаква вашите съвети.
Слушателите ни реагирах мигновено:
– Ето и нашия пръв слушател. Ало, добро утро, в ефир сте – казвам аз бодро.
– В ефир ли съм?
– Да, давайте, слушаме Ви – подканям го.
– Хм, аз съм Димо Ганчев от село Джиброво. Ние имаме най-убавата ракия, щото пращината ни е най-качествена, и знаеш ли как я правим, булките ни…
– Това е чудесно, но ще кажете ли нещо по проблема на Софи́я – насочвам го аз.
– Е, тамън бях стигнал до булките… та, тия у София са се сбъркали, конвенцията ги побърка тях, виж какви поразии прави. Нека да дойде тоя момчурляк тук, на село, да види как петелът се качва на кокошката, а пръчът ни какъв е, нема такъв у никое село...
– Благодаря Ви за обаждането – прекъсвам аз описанието на разгонената селска фауна. – Имаме нов слушател на телефона. Вие сте.
– Добро утро, казвам се Благородна Амброзиева от Център за алтернативна медицина „Амброзия“. Според нас всички проблеми тръгват от душата на човека. Ние прилагаме подходящи техники за медитация, будуване, хранене със слънчева енергия, пречистване с английска сол и гладуване. В съчетание с мехлем от петльова тор и настойка от нокти на прилеп, обърканата полова идентичност може да се излекува, като аз гарантирам за това, но трябва да се започне веднага.
Благодаря и́ от името на „Страшно няма“ и я пращам да медитира на фона на една реклама, а телефоните ще се пръснат. След малко представям следващия слушател.
– Здравейте, аз съм Джени – обявява лигаво глас, чийто собственик по-скоро се казва Генадий. – Изключително съм щастлива, че това дете във фазата на самоопознаването е узряло за нашето движение. Правим сбирки на групата ни „Дъга“, всяка сряда. Нека дойде… – прекъсвам и този, пардон, тази и пускам реклама, а след нея музика.
Следващата ми слушателка е гадателката, която врачува, бае против уроки, лее куршуми срещу страх, веща е в бялата магия за любов и вярност до гроб и предлага в ефир най-новата си услуга – леене на восък за връщане към биологичния пол. Включвам друг нетърпелив слушател.
– Ало, ама това дете няма ли си баща да му плесне два шамара?
– Моля Ви, това е насилие – намесвам се аз и давам знак на колегите да пуснат музика.
Веднага звъни някаква дама от Агенцията за закрила на детето – обещава да провери случая. Най-после обажда се и една психоложка, за да ни обясни деликатно и терминологично издържано в ефир, че ние в „Страшно няма“ сме търсачи на сензации, а слушателите ни невежи и че валентинките на тази възраст са израз на приятелство. Записвам си телефона, който оставя така, за всеки случай. Народът обаче е пощръклял и не иска и да чуе тази висша инстанция. Веднага след нея звъни един генерал, за да настоява за нуждата от връщането на казармата като единствено място, където се изграждат истинските мъже. Отговарят му няколко ранобудни мами от форума „Мама знае всичко“, които убедително споделят своя опит и застават твърдо срещу неговата идея. Готови са те да отидат в казармата, вместо да изпратят синчетата си. Телефоните не спират цели два часа, не успяваме да обявим другото интересно преживяване. Даваме наградата на майката на Тони – 100 лева. Рекламодателите трябва да са много доволни от слушателския интерес, както и аз, заради повишения рейтинг на предаването.
На следващата сутрин се събуждам от ужасен кошмар – бях получила валентинка – но от съседката. Отварям очи и се опитвам да си спомня къде бях записала телефона на психоложката.

Ирена Георгиева