автор: Antioh

Оцеляла телефонна кабинка от старото време.
От Големаново, Видинско. Беше поставена там, почти на края на селото или в началото му, зависи от гледната точка точно през 1985г., а днес бе обрасла в храсти, ръждясала, цялата в люпещи се остатъци от жълта боя, които седяха като много вехти дрехи на корабокрошенец. Някак приличаше на високо и тънко момче по скъсана фанелка без ръкави, опънал се на някой китен чердак, останала само с железните си рамки и зеещите празни орбити в които някога е имало стъкло и входна врата. Преди прехода, това си беше една прекрасна телефонна кабинка, от онези жълтите, с телефонни с шайба, в които пускаш петаче и говориш и можеш да кажеш на някой, че го обичаш. Времето когато уж нямахме демокрацията, но сякаш всичко бе по хубаво и вкусно. Отдавна излязла от употреба, със изтръгнат от ловък мангал, телефон и жици, сега нейни приятели бяха само отминаващото време и прояждащата я ръжда.
В един слънчев след обед, жертва на тоталното си отчаяние и надежда, че нещо може да се промени, хвана рейса за София, като се качи без билет, нелегално. Контрольора пиян от снощи така и не я забеляза, въпреки, че всички пенсионери я гледаха неодобрително, заела цялата най задна седалка за себе си.
Настанало беше време за действия. На тая държава хич не и пука за остарелите телефонни кабинки, а това е недопустимо. Никоя уважаваща себе си институция, не може да проявява такова безхаберие по отношение на представителите на комуникациите, да ги зарязва да ръждясват в храстите. Това е телефонанна кабинка, под ягодите, да не е пенсионер от Верен с 200 лева пенсия, който спокойно може да бъде оставен на произвола. Произвола беше държавна политика.
След няколко часа ловко слезе от рейса и тихомълком потъна в настъпващия софийски сумрак, посока Банкя. По пътя се забърка за кратко с някакви мутри, които я наобиколиха, твърдейки, че е засекла пътя на БМВ-ето им, а тя от своя страна само отвори, престарялата си улющена врата и с хватки от самбо, ловко ги натръшка вътре. Тая банда, която по принцип отвлича хора, рекетира и държи няколко плажа по черноморието и до ден днешен родната милиция не можеше да я намери. След срещата с телфонната кабинка, бандата се предаде сама в четвърто районно.
В ранното утро, човекът на човеците в България, даващия тон и наклон, най – важния, около, който сам космоса се върти и играе хоро, се гиздеше пред огледалото и се опитваше да завърже вратовръзката си около поодебеления си от много политика врат. Снощи бе играл футбол и отбора му взе, че падна от червените, въпреки предварителната уговорка за черно тото, та днес, не беше в топ настроение. Изненадващо, през отворения прозорец, нахлу ръждясала телефонна кабинка от поне 1985 година, въоръжена с автомат УЗИ. По всичко изглеждаше, че е страшно недоволна от нещо.
- Лягай на пода копеле – изкрещя тя.
Същисан големия мъж, подчинително се подупи и легна, упражнението му бе пределно ясно, точно както го правеше пред Еврокомисията, руските интереси, американските такива, само го дървеше голям по магистралите на изстрадалия беден български народ. Да вметна, че в България една и съща магистрала е два вида едновремменно, до Пловдив е зимно-лятна, но до Бургас е само лятна. Зимата се затваря при 2см сняг, тъй като няма къде да се изгребе.
- Ама ти знаеш ли кой съм, ако те хване охраната, ще те режем с оксижена.......
Не успя да довърши, тъй като дулото на автомата се озова в устата му, а погледът на телефонна кабинка хвърляше сякаш въглени и не издаваше да се шегува. Телефонна кабинка измъкна въже от джоба си, завърза мъжа на мъжете в България, натъпка му устата с една хавлиена кърпа, приседна на бюрото му, да вземе дъх и запали цигарка.....
- От три мандата те знам добре кой си.....но сега, някой трябва да плати за амортизацията ми, за амортизацията на целия народ, за ръждясването ни, за липсата на елементарен ред и справедливост.....
Телефонната кабинка извади камера, постави я на масата, така, че всичко да е в кадър и започна да изрязва месца от тялото на господаря на българите, с предварително затъпен нож, очите му се пулеха от болка, а тя му разказваше историйте за истинските българи и как живеят те, някой с пенсия 200 лева, дето в зоопарка в Берлин, месечната издръжка на горила е в пъти повече от тази на българския пенсионер.......после за кеф качи клипа в фейса и тубата. Клипчето счупи всички рекорди, имаше по –голяма гледаемост дори от клип на Азис, от което самия Азис, се поболя и се подложи на операции по избелване на кожата.
Като свърши, телефонната кабинка изми ръждясалите си ръце, прескочи пак през прозореца и си хвана пътя за Големаново, намери отново обраслото с храсти място и си застана кротко там, при верните си приятели минаващото време и ръждатата, годините бяха преходни и народа тръпнеше в очакване и надежда. В последствие, никой български политик, не се престраши да се бъзика с телефонните кабинки, виж бъзикаха простия народ, бедния народ, беззащитния народ, лепеха му глоби, такси, данъци, караха го да емигрира, да не си знае историята, реда се превърна в изключение, а безредието в правило, но да се шегуваш с стара телефонна кабинка, о това беше недопустимо.