автор: tender

Гори свещта в предколедната вечер.
Надеждата й плаха ме обърква
и питата, от майка ми опечена,
е с вкус на хляб, омесен нощем
в църква.

Свещицата над хляба тихо плаче.
И майка ми да плаче тъй обича.
Орисани с душата на сираче,
и сълзите им също си приличат.

От ноктите на гълъбите зная
за зимата след болката чевръста.
Чистилище наричал се е Раят
във времето от Коледа
до Кръста!