автор: fantaziq

Проклинам съдбата жестока,
която в различни посоки
ни прати. Но няма да плача
за мене ти пак ще си важен!

Но дните от днес ще са дълги
без теб дори няма да съмва -
във мрака ще търсим ключето
към тихия пулс на сърцето.

И колко ли истини още
ще търсим в безсънните нощи...
Съдбата на две ни разсече.
Ти цял ли си? Аз не съм вече.

Не съм даже вече и истинска,
но липсва ми твоето "Липсваш ми!".
Кога ли пак моята орбита
ще се срещне с твоята?
...
Сложно е!