автор: argonyk

Верен на себе си - вечен неверник,
ходеща сянка из мъртви полета -
кашлям по съмнало,
сричам си бенките...
Стрелям от упор!
И мразя клишетата!
Нищя ви римите - глас таласъмски.
Плаши ви избора!?
Измет бездарна!
С чаша по мръкнало - в стих ще осъмна -
стига ми само тефтера да барна.

Грохот от леки памучни кълбета -
тънка е преждата дето предете.
Грохнали вече от лаври поети -
стрелям от упор
и мразя клишетата!

Делнично.
Дрезгаво.
Празник тамянен.
Свиря на лист от узряла смокиня.
Миди са хората.
Пуст е далянът.
Псувам прилично - поне за осмина!

Гледам ви мутрите - тъжно кахърни.
Облак пред словото - дето ни свети.
Плява е плявата. Кът ни е зърното!
Стрелям от упор!
И мразя клишетата!