автор: Angelche

Седя в очакване и зная,
че липсва ми една усмивка
и все я търся, там дори в безкрая
звездите се преплитат
път с лъчите си чертаят
откривам, че така е писано.
Защо ми трябваше
илюзии да си създавам?
Облечена съм в лунната премяна
и боса стъпвам по земята
усмихвам се и преминавам
през нежни тръни, те не боцкат,
усмихвам се и преживявам
бодли, които ме докосват.