автор: rosi45

Днес инспекторът почисти прахта от многото книги по лавиците, наредени
до тавана. Не позволяваше никой да му пипа книгите и знаеше точното място на всяка една от тях и съответно за какво може да му послужи. Подреди и бюрото - всеки предмет трябваше да бъде на точното място и нито сантиметър по-встрани. Поради тази педантичност го "засърбяваха" ръцете, когато беше и на чуждо място - да подреди нещата симетрично, да няма бъркотия. Този му навик бе изградил у него невероятна зрителна памет, почти фотографска - и игла не убягваше от погледа му. Тъкмо се зачете в поредната книга и на вратата се почука.
-Влез!
В кабинета влезе униформен полицай, който докладва:
- В една хладилно помещение са открити два трупа - на мъж и жена. Знаем, че са били семейство. Ега ти начина да се самоубиеш, че и групово...- захили се той, но се сепна и млъкна. Инспекторът гледаше строго и разбира се остави без коментар глупавото му изказване.
- Донеси ми всички материали по случая. Всички! И документите с разпитите и резултатите от лабораториите, всичко...
Като знаеше колко са незаинтересовани, бавни, туткави всички, свързани в работата по даден случай, той спокойно продължи да си чете. Не очакваше скоро да се наложи да превключи на "специален работен режим" сивите си клетчици... Все пак се замисли- семейство... дори само тази информация водеше до твърде много предположения. "Задният двор" на едно семейство може да ти поднесе какви ли не изненади! Поне не е от безумна любов или несподелена любов. Много по-голяма бе вероятността от другата крайност - омраза, но да не бърза с хипотезите, много е рано.
Когато се запозна с материалите по случая, инспекторът повика един от хората, били на терена при огледа.
- Имам два въпроса, на които тези материали не дават отговор: има ли котка в онзи цех и огледана ли е стената в близост до хладилната камера.
- Как позна? Да, в краката ми се отърка един мастит котарак, явно добре са го гледали там- всеки му е подхвърлял нещо за ядене...
-На лявата стена, в близост до камерата, трябва да има малка дупчица, като от пирон.
- Ще огледам пак. Взехме отпечатъци от вратата, не забелязахме при огледа никакви странни предмети.
- Попитай чистачката не е ли намерила пирон с канап на него като е чистила пода. Има нейни показания,но за това не са я питали...
След няколко часа колегата се върна и му каза това, което очакваше.
- Чистачката е намерила точно такъв пирон- на него са захващали дръжката на вратата на камерата, когато трябва повечко да се поработи там. Бил е на земята, но тя го е изхвърлила.
- Така-а-а. Имаме убийство! Но няма да търсим убиеца.
-И защо ще му се размине?
- Защото той вече е мъртъв.

* * *
Тя и той имаха вече 20 годишен брак. Брак- пълен провал. Но никой нямаше смелост да сложи край. Бяха преминали през периода на скандалите, после периода на мълчанието, а от години вече бяха в периода на омразата и тихата война. Тя безброй пъти се бе питала как се стигна до тук и защо...Не можеше да търпи дори присъствието му в стаята. Получаваше сърцебиене и главоболие само като го чуеше да се прибира. На всичкото отгоре, работеха и на едно и също място. Мозъкът и пламтеше от най-различни идеи как да се отърве от него. И съчини онзи гениален, според нея, начин.
В края на работния ден, когато всички си бяха тръгнали, тя разхлаби с клещи онзи пирон с канапа, за вратата на хладилната стая. Подвикна на мъжа си, че има още касети с продукти за там. Видя, че той тръгна да ги прибере. Стоеше като на тръни, цялата изтръпнала, без никаква мисъл в главата, в очакване да види дали ще проработи плана й. Подскочи, когато чу виковете му- да отвори, че вратата се е заключила.
Тя стоеше, вече спокойна , със зловеща усмивка на устата. Стана! Сега ще чака. Ще помислят, че е злополука. След известно време, когато настъпи тишина, тя все пак не се стърпя и влезе да види дали е мъртъв- все още дишаше слабо. Хвана го под мишници и го завлече зад едни щайги, по-късничко да го намерят. Излезе доволна. Започна да се приготвя да си ходи. Потърси очилата си в джобчето на престилката. Нямаше ги! Сигурно са паднали в камерата докато го мъкнеше...Изтича да ги вземе. Докато ги търсеше между щайгите, чу едно съвсем леко щракване. Първо не му обърна внимание, просто съзнанието й го отчете. След това се спусна към вратата и с ужас установи,че е заключена...

* * *
Дебелата, рижа котка бавно и спокойно се отдалечи, след като бе изподраскала вратата на камерата и от натиска й езичето на бравата се приплъзна и вратата се затвори. Точно одраскванията от нейните нокти бе видял и познал инспекторът на снимките от обработената за отпечатъци врата. Освен това от разпитите на хората от цеха си беше съставил мнение за техния брак. Знаеше какво буре с барут са подобни семейни отношения...