автор: apostola

Следа от сърцето по път към душата
оставих пред тебе на прага любовен.
Разравях аз огън в ръка със машата
на делник навъсен в часа ни съдбовен.

И всякоя крачка за мен бе и радост
към теб да се връщам след толкоз години.
Назад аз оставих отминала младост,
но ласките помня във вечери сини.

Сега сме на възраст във втората младост,
но още за нас са красиви цветята.
И още ни свързва обичана сладост
на алени макове насред полята.

И щом те и нежност, и обич разкъсва,
ти с мед ми я мажеш душата ми мъжка.
И в мене живота отново възкръсва,
че пак те обичам без всяка задръжка.