автор: haboob

...
изтривам устните си сутрин
захвърлям рая край одеалото
разглеждам сънената мутра
по спомен си оформям тялото
кафето вените отключва
дими цигара с угризения
какво ли чакам да се случи
стрелките трупат напрежение
но аз пък съм натрупал опит
той знае как да ме разсее
градът на токчета потропва
уви, ще се живее..