автор: flagumdei

Няма те.
Няма ми огледалото.
И няма как да разбера какво съм.
Опипвам маската, заместила лицето ми,
и се стапям в съня.
Няма те.
Няма ми формата.
И няма как да ме намерите
извън размитите пространства
на надеждата.
Няма те.
Няма ме.
И няма как да съществувам.
Прераждам се тихичко в стрък незабравка
в калъфа на слънчевите ти очила.