автор: apostola

Животът всъщност се повтаря
във всеки ден и всяка нощ.
Врата понякога отваря
да пусне шепичка разкош.

И с обръча ни здраво стяга-
вгорчава белите ни дни.
И радостта от нази бяга-
чертае скръбни съдбини.

Но дребни радости във дните
зареждат нашия стремеж
за стигане на съдбините-
на дните вкусния пълнеж.

Че радост щастието носи
и овкусява този свят.
Тук няма място за въпроси
дали красив е всеки цвят.

Цъфти животът, прецъфтява
и тича от сезон в сезон.
Тъгата с радост съвместява
за нас в житейския вагон.