автор: misteriavechna

Наречените теменуги
стискаше в ръката,
не изсъхнаха до заранта.
За Биляна с чиста обич,
мислеше и ги набра.
Изтръпнал от безсънна нощ,
хиляда пъти се представи,
как ще и ги подари...
Вълнуващата сутрин
се промъкна, като сън,
ароматът теменужен,
впил се беше и в плътта.
Крехките листенца
грижовно подреди
в непохватната ръка.
Втурна се, към синия и поглед,
единственото синьо на света.

А Биляна..., хич не я е еня!
Въобще не забеляза,
как с малките цветчета
той и подарява късчета сърце.
Пресушена, любовта повяхна,
заедно с нетрайните цветя.