автор: oxytank

Да мирише на дим –
есенно, чувствено,
дим стаен в онова,
деликатно и вкусно
заспало по устните
очарование,
изгоряло – уви! –
в сляпо старание
да не остане и дим
от зарята на чувствата
дим от дивия пламък,
събуден от пръстите.

В пепел възкръсвате,
о, оправдания!