Наскоро срещнах свой познат, когото дълго не бях виждал. Симо, журналист в местен вестник.
-Здрасти!, викам му. Как си? Какво става при теб?
-Ммм… е!, отговаря.
Тук трябва да направя едно отклонение, за да изясня значението на това „Ммм… е!“ в пазарджишкия диалект. То е нещо като думата „такова“ в българския език. Натоварено е с много значения. Едно от тях е – „ Както винаги.“, друго –„Ами нищо особено, губя си времето.“, трето- „Кьорав ли си, та не виждаш?“ и т.н. Кое от всички е вярното, трябва да съдиш по други признаци като : моментното настроение на запитания, кимването с глава, въртенето на очи, жестовете с ръце и други подобни.
В конкретния случай, това „Ммм… е!“ беше придружено с кимване на глава по посока улицата. А там бе паркирано лъскаво Audi. Вярно, втора ръка, ама „изпънато отвсякъде“, както се изразява познат автомонтьор.
-Твое ли е?, питам го.
-Мхм!, отговаря. Нашият (пазарджишки синоним на „баща ми“) продаде едни имоти и ми го купи.
-Страхотна е!, възхищавам се. Ако знаеш, как ти завиждам!
-Верно ли, бе? Верно ли ми завиждаш?, оживи се момчето.
-Самата истина! Щастието не би било пълно, ако някой не ти завиди, че излизаш с такава красавица!
-Еййй, да знаеш, тия в редакцията сигурно всички ми завиждат, ама никой не смее да си признае! Мишкари с мишкарите! Слушай, ела да черпя по бира!