автор: misteriavechna

Всеки ден ли трябваше да те обичам?
Отново и отново, и отново?... Можеше ли да си дам почивка и утре да започвам отначало?

Всеки час ли трябваше да ти обричам,
за теб ли само- час, след час, след час?
Времето изпълваш и поглъщаш,
късче не остава да съм само аз.

Искаше ли да се саможертвам,
за да се обсебиш безусловно с мен,
заплетен възел стоманена нишка,
къса ли се, като лист хартия?