автор: alfa_c

Нека да е в сряда вечерта.
Знам, че ще вали, за да ни скрие.
Ти ще носиш звездни очила,
аз ще дрънкам като две пари в кесия
и ще сме богати като плач,
който от дъжда до смях ще расне.

Искаш ли да ме целунеш пак
дръзко както миналото лято?

Нека се разсипя. Ти пази
копче от засмяната ми рокля.
Ако за ръка не ме държиш,
пак ще падна в тебе надълбоко
и ще млъкнат думите с „бълбук“,
и ще станат кръгли като точки...

Ще те чакам всяка сряда тук.
Ти нали ще тръгнеш вчера още?

И ще бързаш, за да подраниш.
Страх ме е, че късното е остро –
с ръбове от счупени звезди,
глътнати от тъжен хищен космос.

Чуваш ли? Вселената жужи
и цъфтят луни из Андромеда...
Грейва нощ от светещи пчели!
А дъждът на вкус е меден, меден...

:)
2014 г.