автор: anastasia73

Излъгах те, че вярна съм била,
забравих за онази цветна рокля
с която тичах лудо под дъжда,
но влюбена във „него“ чак до кокал

заравях се от щастие в калта
и прилив от морето виждах даже,
заливаше ме нежно със греха
а после чаках Бог да ме накаже,
но явно той е влюбен като мен,
във чудото наречено „животът“,
защото, сякаш, всеки следващ ден
блещука ми игриво във окото!