автор: Angelche

Свъсено ме погледна небето
и аз се нацупих със него
на моите смръщени вежди отвърна
с едно ромолене.
Такава съм, понякога тъжна
и небето неистово ме подкрепя,
с мен болката не обсъжда,
но в мислите ми все шета.
Импулсивна съм, хапеща, зная
тогава и в небето светкавици има
побеснявам на хоризонта в безкрая
и приличам на зима.
Когато денят ми е смачкан,
препъвам се и бързам да го измина
знам, всичко сама си прецаквам
единствено аз имам вина.
С облаците уморих се да споря
на бурята с червеното зарево,
дъжда и вятъра в мен да преборя
с резултат едно на едно.