автор: anastasia73

Някой тръгва оставя следи
във безоблачни, чисти пространства,
даже „сбогом“ да каже ... но ти
си оставаш във същата сянка!

Приютяваш самотното „аз“
в светли спомени, уж, да забравиш,
но се губиш, дори със компас
във познатите вечни дъбрави!

Няма време - животът стои
попрегърбен на твойто коляно,
гледа в сивите, редки коси
и се чуди, дали да остане!

Милва нежно, раненото „днес“,
а за „утре“ мълчи и не казва.
Някой тръгва завинаги без
да се трогне, че в тебе залязва …