автор: rosi45

Да, той беше много умен!
Допусна една-единствена, но много съществена грешка- блондинка, че и се бракосъчетаха.. "сигурно кукувица ми е изпила ума... боговете сигурно са полудели..."- мислеше той, докато поставяше халката на пръста на избраницата си.

Връщаше се от работа и слава богу не се налагаше да яде пак яйца-пържени, варени, по Панагюрски, по ...блондински... крива, саркастична усмивка изкриви устните му. Тази вечер бяха канени на една презентация, прерастваща в коктейл и вечеря. Е, поне ще има възможност да се изфука с красивата си жена- нека всички мъже изплезят езици подир нея! Но тя си е негова! Някакво дяволско гласче му нашепваше "дали??", но той бързо го прогони- не й стигаше акъла да работи на два фронта и да не се издаде.

Влезе в спалнята да види до къде е стигнала с приготовленията, защото знаеше, че за нея това е къртовски труд- да бъдеш съвършена, да изкривиш очите и на мъже, и на жени при влизането си. Слава тебе боже- това го можеше!
- Скъпа, не давай воля на езика си, по-добре си мълчи и се усмихвай- усмивката ти е достатъчна. Стой близо до мен.../имаше си едно на ум, че може да изфабрикува нещо не на място, нещо конфузно.../ Няма да стоим дълго. Ще им вземеш акъла и се прибираме. Нали, скъпа?
- Мило, нямам какво да облека!
Той се изпоти- следваше обичайната тирада...
- Това бижу или това? Хъм, и двете са остарели! Миличко, кога ще ме зарадваш с нещо ново. Допълненията към тоалета са важни!!
- Аксесоари... така се казват- промърмори си той.

За кой ли път искаше поне мъъъничко да обогати речника й, но всички усилия бяха напразни. Слушаше как след като й обясни какво е "харизматичен", води един от несконцаемите си разговори с друга блондинка.
- Муци, какво ново ли? Слушахме един известен цигулар-скучна работа, ама бил хари...такова...а да, харитичен! Уф, да не ме чуе моя, щото не съм подлежала на е..люи..ево..лиране...Муцка, а ти заби ли го аня сладур?- хихихи...

Неговото разочарование растеше, растеше и почти беше стигнало нивото, при което мъжът започва да мисли за развод. Може би ще му излезе скъпичко,но...
След като се прибраха, вече в спалнята, тя се заовърта около него, гушкаше го, мъркаше като котка, облизала сметаната.
- Стана късно, утре имам много важна работа... хайде да спим
- Не може, предстои ни важен разговор
Сигурно пак ще иска нещо скъпо... пари,пари и пак пари. Той въздъхна уморено.
- Кажи...
- Нещо супер, особено за теб!
- Е?
- Бременна съм! Нали е готско, бебче!
Той замръзна, забрави да диша... като че някой го удари в слънчевия сплит... умът му блокира, зави му се свят...Той можеше само да гадае как ще се съчетаят гените:
-умно и красиво момиче / рядко съчетание/
- незабележимо , но умно момиче /за предпочитане/
- красив, но тъп мъж /пази Боже/
- невзрачен и тъп мъж / Божие наказание/
Но, можеше да бъде и красив, умен, очарователен мъж- все пак той не беше нито невзрачен, нито незабележим- просто не блестеше с красота, а с ум... Божа работа!