Рисувам с мехурчета птици, дървета
и облаци бели, и слънце, и цвете...
Красиво блестят, но е всичко напразно –
на мен ми е тъпо, безумно-омразно!
Лежа си на меко и знам, че е тиня,
и знам, че съм в ступор, и чакам да мине...
На дъното легнал, умирам от скука –
мехурчета пускам... а те – не се пукат!
Бой..Боев, 2018