Пуста е дългата улица
и е студена –
топлината от спомен не крачи до мен,
и е тъжно и празно в душата.
И когато си тръгвам оттук
аз ключа на мечтата несбъдната
на кого да предам?
Ще го пусна на залеза в празния джоб.
И ако някога дойда отново
нека той ми отвори
на мечтата високата порта.