Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xubavka
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13771

Онлайн са:
Анонимни: 81
ХуЛитери: 5
Всичко: 86

Онлайн сега:
:: pastirka
:: edelweiss_95
:: liulina
:: rady
:: fluBalu

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2018 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
16 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗадчувствие
раздел: Поезия
автор: Mariell_Desing

Дано да ме чакаш от другата страна на ключалката,
защото името ми в този свят е Самота.
Отвъд е тук и божества няма
или са забравили,
че сме на тази планета.
Времето в нас тече различно –
аз тичам в теб,
ти в мен се разтичаш.
На всяко легло ти пазя място,
за да си на една Десислава разстояние.
Светът така и не се случи,
но ако светлината, която е в тебе,
е тъмнина, то колко ли голяма е тъмнината?
Не искам да зная.
Знам само, че заради теб живея.
За първи път.
Защото втори няма.

Животът ми е непрестанен низ от тъмносенки -
понякога горчи болезнено зловещо,
понякога е тъжна песен на изгубена улулица,
но винаги се свива в самотна въздишка.
Уморих се това проклето слънце
да не изгрява за моите трепети,
уморих се острите нощни треви
да оплакват празнотата на съня ми.
И се питам, с целия впит в клепачите ми мрак:
докога ще влача влагата в очите си,
щом няма да се залутам
дори един-единствен път
във лудопада на косите ти?
Засушавам се във сплъстения въздух на отсъствието ти.
Дай ми глътка от извора на Забравата
и нека цялата реалност се свлече,
като декор на представление,
в което всички роли се играят от вампири.
Вселената е само капка болка,
ако ти не ме чакаш отвъд...


Публикувано от Administrator на 14.04.2018 @ 15:03:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Mariell_Desing

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

18.07.2018 год. / 21:18:23 часа

добави твой текст
"Задчувствие" | Вход | 7 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Задчувствие
от elsion (negesta@gmail.com) на 17.04.2018 @ 20:47:41
(Профил | Изпрати бележка) http://negesta-lucidity.blogspot.bg
ако всичките самотници
са просто образи
в самотното съзнание на бога,
що е то самота ?



Re: Задчувствие
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 15.04.2018 @ 18:44:18
(Профил | Изпрати бележка)
Интимно е... Отдаващо и безнадеждно едновременно. В такива стихове трудно се коментира. Може би е по-добре да се изключват коментарите, а да се включват оценките. Да цитирам ли Оскар Уайлд :))))) Или е по-добре изкушението да ражда красива поезия. Помахвам ви от една Катя разстояние :)))))))))))


Re: Задчувствие
от rady на 15.04.2018 @ 13:55:22
(Профил | Изпрати бележка)
Мракът е хищно цвете - привлича с виолетовите си ухания малки, току-що излюпени светулки, стари, разпадащи се звезди, едва покълнали слънчеви лъчи и ги оплита в мрежата на отчаянието си...В един момент всичко се оказва напразно - Стокхолмският синдром побеждава!


Re: Задчувствие
от shrike на 15.04.2018 @ 11:19:14
(Профил | Изпрати бележка)
Дращи този текст по вътрешността. Неслучването на света е толкова безнадежно, че нито едно хипотетично очакване отвъд не ми е достатъчно. И така оствам във вечността на една ръка разстояне от сърцето на Мрака. Болката. Ражда живот. Винаги.


Re: Задчувствие
от Albatros (valerist@abv.bg) на 15.04.2018 @ 09:15:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/profile.php?id=100001222017028
Много е хубаво това "... за да си на една Десислава разстояние."!
Браво!
Алби


Re: Задчувствие
от Angelche на 15.04.2018 @ 08:09:57
(Профил | Изпрати бележка)
Истинско вълнение си е четенето, с болка, тъга и копнеж...
Хареса ми този водопад от чувства!


Re: Задчувствие
от libra на 20.04.2018 @ 00:44:02
(Профил | Изпрати бележка)
ейй не мога да изчета всичко публикувано за последните дни, но вас как да ви пропусна Mariell_Desing, Евгени и Десислава :) я поздрав с част от един стар стих: представете си го..
протяжният зов на пауна
настръхнали
гладката вода и аз
другата страна на слънцето
изпепеляваща
скоковете на рибите
песента на жабите
смеха на хората..
и др.
поздрав и на двамата!