автор: apostola

Усмихваш се ехидно пред погледа ми прям,
че всичко е привидно и няма тука срам.

Че всичко е на ужким без подпис и печат.
И мислиш, че съм чунким несхващаш и не чат.

Пред мене ти задяваш и моя смъртен враг,
и май че се надяваш на погледа му благ.

Акъла си опичай и на земята слез.
След злото си не тичай и в час навреме влез.

Че буря се задава от мен, като страна.
Шамари ще раздава душата ми една.

Тогава ще се види на кой кого е брат
и дявол ще завиди на шия или врат...