автор: LIANIK

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
„Аз кралица! Не! Омъжена! Боже, какъв ужас!” – въртяха се в затворен кръг подобни мисли в главата ми, часове след приключването на вечерята в Тронната зала. Официално съм омъжена. Сдобих се с магически съпруг. А, даже и не съм разбрала!И къде е проклетата ми булчинска рокля? Защо никой не ми каза? А си мислех, че има време да се опознаем с отреденият ми приказен герой!

Подпряла се сега на меката табла на леглото, прибрала колене към себе си и обхванала с ръце главата си, се чувствах наистина нещастна и объркана. А, когато съм такава, съм и доста нервна. Не ме свърта на едно място, когато в душата ми се вихри парти на емоционални страсти, а в главата ми кънтят хиляди въпроси, на които нямам отговор. Сам по себе си животът е труден за човека, ама когато в него се обърка още нещо, направо става непоносим.
А и пак бързам, и взимам решения, че после направо свят ми се вие от последствията. Да, отново се повтарям, защото така и не се научих първо малко да изчакам, да премисля върху случващото се, да успокоя бушуващите в мен емоции. Аз бях сираче и нямаше кой да ме учи на нормалните и обикновени неща, затова се налагаше да се образовам по трудния начин, а именно с проба-грешка, ама това…
Все съм се питала, дали има хора, които живеят по един начин и после, ей така изведнъж им се случва нещо и се налага да се променят. Лесно ли е да се научиш на новото? Мисля, че да. Ама май е по-трудно да утвърдиш наученото и да го обърнеш в навик, при това да ти бъде приятно да го правиш.
- Луда работа! – беше възкликнала Тини, докато вървяхме към стаите си. – И сега какво?
Ех, и аз бих искала да имам отговор на всички въпроси. Ама нямах и още не можех да преглътна всичко случило се по време на вечерята. Омъжена.И кралица. Кога бе годежът? На Земята поне първо пръстен ти дават и имаш време да свикнеш, докато дойде денят на сватбата. На мен ми се наложи първо да дам пари за повредена старовремска гривна, която сама оправих, а после, вместо сватбен ден, получих меч, който си взеха, и за капак татуировка на ръката, вместо булчинска рокля. И на всичкото отгоре съм на хиляди светлинни години от дома си. Ей, това ако не е най-лошият джакпот в лотарията на съдбата – иди му кажи здраве!
На 27 години съм. Трябваше отдавна да се науча как се живее нормално и по правилата.А сега се чувствах, като дете, отворило любимата си книжка с приказки и изведнъж разбрало, че се намира в нея и наоколо има, ама наистина странни, големи и плашещи приказни същества.
След изпълненият с неочаквани преживявания ден си мислех, че поне вечерта ще бъде спокойна. Ама как се излъгах! Когато влязохме в красивата и блестяща зала, вътре вече бяха в пълен състав всички от Свитата. Кралят и Лин чакаха прави до отрупана с храна, кристална маса с формата на подкова. Май освен нас, тук се очакваха още хора, защото извитата маса можеше да побере доста. При влизането ни, както и при представянето всички се поклониха.След това, разбира се ни показаха местата ни. Още не се бяхме настанили и пак се стовари върху главата ни още едно чудо.Представете си пълното ми изумление да се срещна с… другата си свекърва. Имах ги две! Боже, на Земята моите посестрими, знаят колко е трудно да се справи човек дори и с една, а с две…Ей, това е, както те залюля още от рано съдбата, така ще ти върви. При мен май, това ще е да ме връхлита трудност след трудност, а в този случай, направо се умножи по корен квадратен.
Няма как да ви опиша красотата и величието на жената, която пристъпи към мен. Очите и черни
и бездънни, като на сина и, ме гледаха преценяващо,а косите и дълги и живи проблясваха под светлината. Мисля, че в този момент ми се искаше да изчезна и да се разтворя като дим.
- Няма да споря! – някак изведнъж завибрира гласът и.”Няма да спори? Лошо?” – мина през ума ми. Ето ти сега драма – с едната засега се разбирам добре, а с тази – тя дори реши да не ме оценява.Но пък какво ли искам аз? Нима си въобразявам, че ще бъда приета с отворени обятия? И на Земята се числя към обикновените и безличните, а тук съм направо в края на опашката.
Но за мен драмите до тук не спряха. През цялото време докато вечеряхме, странно, но храната, която изяждах най-напред от чинията си, неусетно за мен, отново се възстановяваше в същите количества. От огромното блюдо пред мен в което имаше разнообразни неща, не ми допаднаха две или три, които изчезнаха и на тяхно място се появиха други видове ястия.Седнала от едната ми страна виждах как с чинията на Тини не ставаше така. Значи имаше нещо нередно
при мен.Така се бях натъпкала, а и ми беше неудобно, че храната си седеше, все едно не съм я докоснала.Невъзмутим , до мен изправен стоеше Престолонаследникът.Той не седна на масата и не ядеше. Не посмях да попитам защо, като виждах, че всички останали също нищо не споменаваха. Но в последствие взех да загрявам, че всъщност той пълни по магичен начин отново храната в моята чиния. И това, ме ядоса: ”Подиграва ли ми се? Нарочно ли го прави и защо? И аз нямам вина, че стана така и аз ще съм му жена.”
Накрая не изтърпях, обърнах глава и тихо, но ядно процедих:
- Престани, може и да съм пълна, но не съм прасе.Ако ще ме обиждаш, направи го открито. Не е нужно да ме унижаваш и превръщаш в посмешище и за другите.
Ех, ако знаех, какво ще стане след това, щях да си мълча, някак да прехапя немирният си език и затворя устата си.В момента в който изговорих и последната дума, той ме погледна и сякаш някъде дълбоко в недрата на ониксовите му очи видях проблясък на болка. Но сигурно се лъжех, защото в следващият момент погледът му стана безизразно студен, лицето му се вкамени и той само пристъпи две крачки назад, поклони се и след това излезе от залата.А аз останах загледана в широките потрепващи рамене, покрити от буйните чупливи коси.
- Дори не сте и казали, че тя е Кралицата! – изведнъж прогърмя гласът на Нейно Височество Тияни, - И не знае, че вече му е съпруга! Джефрис какви ги вършиш?
Е, това беше тоталният срив, кулминацията на всичко стоварило се върху мен и Тини само за последните два-три дена. А, моят съпруг се беше изпарил и ме оставил да сърбам сама кашата, която не беше ясно кой беше надробил.
Лин и Хару ни изпратиха до нашите стаи.На Тини бяха предоставили други покои, близо до моите. И сега ми беше самотно в тази огромна спалня. Свих се на една страна, а сълзите ми закапаха върху възглавниците. Трудно е да живееш в родната си среда и да разбираш, че си много различна и трудно приемлива за познатият ти свят, но още по-трудно е да осъзнаеш, че дори в друга по-добра и вълшебна реалност ти отново си нищо. А и нямаше какво да направя по въпроса.Това си бях аз, можех да се уча, но нямаше как да се превърна в напълно нова и прекрасна „русалка” в приказен свят като този,колкото и да ми се искаше това.
***
Следващите няколко дни преминаха монотонно и някак еднообразно. Престолонаследникът не се появи повече. Хару ни придружаваше до залата, за закуска, обед и вечеря.Денят прекарвах с Тини. Тя опита още първата сутрин след катастрофалната вечеря да поговори с мен, но като не и отговорих и отказах да споменавам за случилото се, просто реши да не ме насилва.Говорихме си за други несъществени неща или по-скоро тя говореше повече, а аз мълчах.Чувствах се виновна и пред нея. Твърдо бях приела, че за всичко случило се съм виновна аз.
Единственото ми развлечение от налегналите ме тежки мисли беше времето през което вървяхме по коридорите.А тези коридори бяха красиви и интересни. Хиляди картини сияеха по кристалните им стени.Спирах се загледана в приказно блестящите и живи цветове, в непознатите растения, животни, същества, които пленяваха душата ми. И колкото повече се заглеждах, толкова повече разбирах, че ми разказват истории за забравени и отминали времена.
Лин и Кралица Тияни ни посетиха няколко пъти.А и по време на храненията Господарката на Драконда ми обясни, че трябва да се даде бал в моя чест. И тъй като аз бях нова и напълно непросветена в това, как да организирам такова грандиозно нещо и дадох пълна свобода и подкрепа от моя страна да прави каквото реши. Мисля, че това донякъде беше грешка, ама то и аз бях цяло бедствие от тях, така че една в повече или по-малко нямаше да ми натежи. Тияни се развихри с пълна сила, Лин също. И докато се усетя стаята ми беше пълна с различни по вид рокли, бижута, обувки, че направо свят ми се зави.Покрай егоистичните си личностни дерзания, че аз причиних не само на себе си, но и на моята приятелка всичко това, бях забравила, че те контактуват чрез мисли.Затова направо се стреснах, като разбрах, че само за два дни беше организиран бал за хиляди.”Е, и това ще се преживява! И да искам няма къде да отида.” – си мислех.Надявах се поне тази вечер съпругът ми да се появи.Трябваше да говорим и да намерим начин да го отървем от мен и от Тини.Съвестта ми не ме оставяше на мира: ядеше ме, дразнеше ме и ме караше да копнея, ако не за любов и уважение, поне за чисто и искрено отношение от страна на мъжа, който ми беше съпруг. Да, не съм красива и определено не ставам за Кралица на тези магически хора, но пък все пак съм добър човек, не желая някой да страда, заради моите несъвършенства и грешки.
Да предстоеше ми още една вечер на унижение, но пък поне няма да е лицемерие. Предпочитах лошо отношение, отколкото двулично приятелство.


***
Глупавият бал беше вече в разгара си.Знаех, че нещата можеха да излязат от контрол, но твърдо бях решила,че ще получа това което искам.А аз страшно много исках да разбера дали той поне малко ме харесва. Щях да го питам тази вечер, само, че се чувствах доста несигурна.Наистина, бях прекрасно облечена.Странната рокля,която не аз, а тя мен избра ми стоеше доста прилепнало и разкриваше и така доста пищните ми закръглени форми.Наситеният зелен цвят и пурпурно виолетова украса на дрехата ми, караха кожата ми да бледнее още повече на мътната нежна светлина на луните. Тронната зала бе пълна с най-отбраните представители на расите на планетите на Магическата мъглявина.Хиляди красиви приказни герои събрани на едно място.А само преди седмица бих се изсмяла ако някой ми кажеше, че не само ще присъствам на подобно празненство, но и ще съм главният домакин и почетен гост едновременно.Аз кралицата.Ха,каква шега само!Но пък беше доста истинска и реална шега.И сега вървях сред навалицата и кимах за поздрав с глава. Все пак не умеех да изпращам мислите си, затова и жестовете ми влезнаха доста добре в употреба. За да изпълня това, което бях намислила, се нуждаех от питие.Не, по-скоро от няколко питиета.Независимо ,че бях омъжена за него, все още се чувствах доста притеснена в негово присъствие, някак маловажна и безхарактерна дори. Време беше да си поговорим с моя съпруг и да се разберем въобще какво ще правим оттук нататък. Не можеше винаги до безкрай да ме отбягва, но го правеше дори и да не ми се харесваше, още от момента на онази първа проклета вечеря, където просто беше решил, че аз съм яма без дъно и мога да изяждам огромни количества храна. От онзи момент той, наистина странеше от мен и това да си кажа честно ме вбесяваше.Не можеше да продължава така.
Най-после открих Тиен в тълпата, беше се спряла до Лин и Кралица Тиа. Трите представляваха интересна смесица от воали и блясък - три представителки на своя вид, и то може би най-качествените. За тази вечер Тини си беше харесала прекрасна рокля, която само подчертаваше нежното и красиво тяло на корейката.Разкошният бадемов цвят подчертаваше нежната структура на тялото и, обгръщаше женските и прелести и ненатрапчиво и загатващо ги представяше пред мъжките погледи.
Мислех да се приближа към тях, но забелязах отсреща голямата висяща маса с вкусни храни и напитки, до която блестяха, няколко казанчета и бидончета с някакво пиво. Реших, че е по-добре първо да си сипя питие, а после да се присъединя към женската група от страхотни красавици, покрити от глава до пети с блестящи воали. Взех кристален бокал от масата и в този момент една продълговата кана сама ми наля от Пивото в едно бидонче. Усмихнах се. Това му се казваше обслужване. Отпих глътка, и страшно ми хареса,беше доста добро, леко сладнеше и като че ли имаше лек привкус на плод, но иначе си беше вид алкохолно питие. Докато се осъзная изпих до дъно първата си чаша, после ми сипаха втора, която също преполових за норматив. Мисля, че наистина имах нужда от питие от доста време насам.
На третата чаша обаче, нечия ръка ми издърпа бокала, който тъкмо поднасях към устните си. Обърнах се. Джонаас беше там. Моя мил и красив съпруг, Великият чаровен и избягващ ме Престолонаследник на тази шарена панорама от приказни същества.
-О-о-о,-запротестирах, - защо не си вземеш твоя си чаша? –след това понечих да си върна обратно моята. Той бързо дръпна ръка, смръщи леко вежди и ми отвърна:
- Мисля,че ти стига толкова?
- Стига ми толкова, ли? Аз не мисля така. - ядно изсъсках срещу него. Сигурна съм, че всяка жена от тази планета ,та чак до Земята би се съгласила с мен, и би била даже още по-бясна. Той за какъв се мислеше? Щях да си пия колкото искам. И грабнах друга чаша, която светещата кана от друго бидонче бързо ми напълни. Да ама ,не. Този нахален дракон, гном или каквото там си мислеше,че беше, реши да ми вземе и това питие. Ядът вече силно завираше в гърдите ми. Стрелнах го с очи, но нали съм жена и имам инат, отново си взех чаша, която пак ми наляха. От тази поне успях да отпия, преди и тя да премина в неговите ръце.
- Не е добре да пиеш толкова.- спокойно и някак студено ми каза той. - Пивото е наистина сладко, но е силно питие, дори и за такива, като мен.
Обърнах се и почти изсъсках през зъби,като змия, забола пръст в твърдата му мъжествена гръд:
- Ще пия колкото си искам! Стой си настрани от мен. Далеч, където се беше наврял през последните дни. В момента още не си ми на дневен ред, по –късно може и да ти обърна внимание.
О, да така му се падаше.Искаше ми се вече да подхвана кавгата и ако не ми се махнеше от главата мисля,че скандалът щеше да е най-бурният в целият ми съзнателен живот.Май, нямаше да мина с обикновен разговор този път.То, май и от самото начало , това нямаше как да се случи.
Четвъртият ми пореден опит отново претърпя неуспех,съдържанието на чашата отиде вместо в моето гърло в неговото. „Гледай го ти,моля ти се.Той ще пие, а аз не.Как ли пак?” – възмутих се и му се сопнах:
-Престани да ми изпиваш пиенето! Намери си твое и си пий на воля!
- Не разбираш. -той въздъхна леко и продължи, - Силно е, а и знам,че нищо не си яла.
- Това теб пък какво те засяга?Виж омръзна ми,така просто няма да я караме.-подпалих и като отворих уста - Не мога повече да стоя по цял ден затворена в онези стаи и само да излизам, когато трябва да ям, или когато трябва да се запозная с някого. Също така теб никакъв те няма. Абсолютно не ми е ясно каква роля изпълняват съпругите тук, само че при нас на Земята,съществува и развод и раздяла. Майка ти и баща ти нали са се разделили? Защо при нас да не може? Така, че и ние може така да направим, и ето готово.Ти ще си жив и здрав, ще си царуваш и така нататък,а аз ще съм си у дома. Просто намери начин да ни изпратиш двете с Тиен на Земята и в България, и ето вече няма да се налага да се криеш и срамуваш, че си взел такава жена, като мен за съпруга. Ето,това имах да ти казвам. А,сега ако обичаш ,би ли ме оставил да си пия на воля.
След това се обърнах да си взема поредната чаша.
***
- Виждаш ли това, което и аз? - изпрати мисълта си Линеади на Кралица Тия.
-Мда,време беше. - отвърна и тя.
- Смяташ ли, че ще се разберат?- продължи фейринката.
- Време беше синът ни да бъде поставен на тясно, не мислиш ли?
- Да сигурно е така,но Тия,той толкова преживя! Дори аз все още не мога да осъзная,че има друга за него, че неговата истинска любима е Мия. Той има шанс да бъде щастлив най-после, особено след като Вие с Джефрис се разделихте,заради мен.
- О, стига! Раздялата ни никога не е била само заради това, че ти си истинската му любима. Нещата не вървяха отпреди, а и аз така се тормозех, като виждах,че той не е пълноценно щастлив.
- Да но на каква цена? Джонатас…
- Синът ни вече трябва да го е преживял. Все пак е голям човек. Да,да! Знам,че го обичаш, дори повече от твоите родни желани деца, но Лин той е достатъчно мъж, да осъзнава нещата. Все пак освен макиган е и драгонланд.А ние се славим с бързата си мисъл, все пак!
- Колко чаши мислиш, че вече изпи?-запита Лин.
-Достатъчно, за да забушува кръвта му. –отвърна и Тия.- Надявам се най-после да се подаде на повика на желанието си.
Линеади погледна встрани, независимо, че познаваше Тияни от дълго време, понякога и беше трудно да приеме пълната липса на такт от страна на Дракондланската Кралица.Не можеше да забрави и момента в който тя се бе появила на Фейриния и бе и заявила,че тя е жената на нейният мъж и е време нещата да си дойдат по местата.Тия беше прекрасна жена,спор в това нямаше,още по-добра и великолепна беше като кралица,но като майка… Лин все още не се чувстваше добре от това, че бе обещала да не казва нищо за Зенту - природеният брат на Джонаас.Да Тия беше добра майка, но и колкото и да беше честна до грубост, все пак и тя се опитваше да щади чувствана на първородното си дете.Само не беше ясно на кого точно чувствата щади – своите или на децата си.Забеляза, че Тиен, приятелката на Мия стои близо до тях,загледана в двойката до масата.Затова реши да говори на глас:
-Все пак мисля,че ще се разберат.Той я обожава,макар че често крие мислите си от нас.-Чувайки това Тиен се приближи още повече към тях.
Тиани махна бегло с ръка:
-Даже много се бави,отдавна е време да я сграбчи и понесе там,където да се разберат насаме….


***
С всяка изминала секунда се вбесявах още повече.Идеше ми да я раздрусам.От толкова пиене щеше да я заболи коремът и да повръща, а доколкото бях забелязал повръщането не и бе любимо занимание.Не разбираше ли,че така няма как да я опази.Трябваше да стои до нея ,а това беше опасно, още повече и,че май изпи доста от чашите,които тя продължаваше да взима и пълни с алкохол, а той и ги отнемаше.Тази игра, не можеше да завърши без някой да пострада.Кръвта му,буйната драгондланска кръв пееше вече във вените му.тялото му гореше в не устоимо желание да притежава и обладава.Не трябваше да пие.Ситни капчици избиха по челото му, едвам сдържаше желанията си,това вече беше непосилна задача,при условие,че тя беше толкова близо до него.Не!И не!Заповядваше си.Не можеш да го направиш ще я нараниш,ти не си нормален, не можеш да го направиш нежно.А и тя е по-дребна.Да имаше си всичко,пищните гърди,които сега се надигаха бурно изпод деколтето на тюркоазената рокля, която падаше и загатваше за извивките които покрива.Извивки,чиито издатини го караха да полудява . Малки пухкави усти,които свиваше възмутено,опитвайки се да го изпревари и да отпие отново от алкохола в чашите,които той взимаше.
-Виж какво.Това твоето е вече прекалено-този път лицето и бе на милиметри от свивката на шията му.Дъхът и ,примесен със сладкият при вкус на Пивото го зашемети,изгори го, изпепели го.-Престани да се държиш с мен,като че ли съм малко дете.Не може хем да не ядеш кокала,хем да не го даваш.Ако си падаш по мъже,ходи да си ги търсиш.Първо ме спасяваш,после ме довеждаш тук , а след това ме питаш дали ще те приема за мъж, но условието е,че ако кажа не,то ще умреш.После решаваш,че ставам за угояване,и,че не мога сама да реша,колко и от какво да си взема, а сега не ми даваш да пия.Не мога така.Разбираш ли.Не искам.
Тази малка жена.Боже,тя знаеше ли какво говори.Мия тръсна глава,косите и се разпиляха около него.Тя се опита да се отдръпне, но вместо това залитна и се вкопчи в него.Стоя там вцепенен.Не!Крещях в себе си.Не я пипай!Не го прави!Само,че ме докосваше тя и това страшно ми харесваше .Стиснах зъби и навеждайки се към едната и страна и тихо казах:
- Мисля, че трябва да ме пуснеш сега.Помоли приятелката си да дойде с теб и се прибери в стаята.
- Не-отсече Мия.-Няма да се прибирам, ще си намеря по-добра компания.Може някой друг красив приказен принц да реши,че не е нужно да се срамува от мен, а да ме целуне и да ми даде чаша с питие,което ти няма да изпиеш.-После тя се оттласна от мен и се опита да тръгне нанякъде.И всичко се обърка. Драгонландът в мен се събуди див и необуздан.Кръвта ми завря,тялото ми и така вече гореше в жадна страст по тази малка моя жена, но сега вече...
Спрях да мисля, просто се наведох, грабнах я и като я метнах на рамо се запътих към изхода на Тронната зала.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...