автор: stambol

Ти море кипиш и стенеш в мен.
Гониш чувства с летния мелтем.
Там от хоризонта влюбен също,
споменът - удавник се завръща..

Влачиш ме към тъмни дълбини
с блясъка на мъртвите вълни.
По разрошената оживяла пяна,
луда е душата ми пияна...

С живото и мъртвото вълнение
ти се раждаш и умираш с мене.
Може да си черно и коварно,
но съм влюбен в теб!
          И в мойта Варна...