автор: stiphenstrash

Нашето градче до неотдавна си беше типично българско село сред равно плодородно поле,с благодатна почва,която обаче Създателят беше ощетил с наличната вода за напояване.Наистина,поразрежданата през годините близка кория захранва някакво поточе,което изпълва широкото си корито единствено от дъждовете на късната есен или при топене на снеговете.
През лятото,по традиция,то пресъхва и любителите на собствени пресни плодове и зеленчуци посягат по неволя към водопровода за питейна вода.Скоро той изчерпва капацитета си и идва ред на тягостен воден режим,на бидони в тоалетните и по градините.
Природата,като символична компенсация за проявеното скъперничество,при голямото земетресение от Вранча,до един стогодишен орех проправи път на нов извор.Както показаха изследванията,водата му се оказа с най-добри питейни качества-без нитратите и замърсяванията при местните кладенци.
Обяснението бе,че идва от разлом,дълбоко нейде в земните недра.Най-невероятното обаче беше,че благодатната влага бликна в двора на най-предприемчивият нашенец,потомък на известна фамилия,когото иначе всички наричаха Жоро Мокрия.Понеже беше потомствен кръчмар,някой свързваха прякора му със запазен още от младежките му години навик да се "наквасва"порядъчно.Според месния летописец,истината била съвсем друга.Неговият дядо,на когото го кръстили,бил не по-малко инициативен и практичен.Една късна есен,когато известните някога "акцизни" изненадващо се появили,за да търсят укрити от данъци вино и ракия,той запренасял дамаджани с огнена течност в близкия до дома му ракитак,наводнен от вече придошлата река.Дали поради закъснение на бирниците,или заради страх,че някой може да отмъкне в тарапаната прочутата с качеството си укрита ракия,той все се навирал в мочурището,което му донесло остра бронхопневмония.
Внукът наследил с името си и нюх към кръчмарския бизнес.Младоста му мина като управител,а по-късно и собственик на местната пивница,която беше известна с най-хубавите,сочни и ароматни кебапчета в областта.Каймата за тях се приготвяше по стара рецепта,с десетина подправки-от "бабина душица" до див лук,отглеждани в астната градина.Тя зрееше определен период,за да се прероди,върху скарата с дървени въглища,в най примамливото мезе за хубавото вино,с което кръчмарят се снабдяваше само от подбрани винарни.
Бай Георги не беше чужд и на техниката,с която предвидливо се снабдяваше от есенния Пловдивски панаир.Запазил беше първият за района фамилен трактор,закупен през 30-те години от Германия,който ръждясваше под сайванта.Дълго време с него си играеше подрастващият Иван син на Мокрия.Дали от него получи стимул,магия ли някаква стана,но той пък,след като завърши техникум за двигатели с вътрешно горене,стана всепризнат спец по автомобилите в областта.
Като дойдоха промените,фамилията на бай Георги,вярна на наследствената си предприемчивост,закупи за смешни пари селскостопанска техника от запустелия стопански двор,разработи върнатите земи.Изникнаха обори,в които кравите се дояха с модерни автомати,хранилките се пълнеха без човешка намеса,дори почистването бе механизирано-всичко дело на Ванката.
В огромния двор се появи пивницата "При Мокрия".В нея се предлагаха,наред с прочутите кебапчета,бъбречета,пълнени шерденчета и други местни вкусотии.Заради тях дори тираджии се отклоняваха от магистралата,особено през лятото,за да похапнат с апетит и да охладят морни тела под стария орех.
Хората си купуваха прясно месо,ароматни суджуци,кървавици,прочули се из околията.
Там си бълбукаше и споменатия извор,чиито вода,според местните жители,беше едвали не панацея при всевъзможни заболявания-от хемороиди до болни бъбреци.Именно от него,след като кметското място зае някакъв пришелец,тръгнаха проблемите на бай Георги.Направена бе строга забележка на собственика,че по законите на странататакъв дар на природата не може да се счита за частна собственост.Дори сонда да си бил в собствения си двор и бликне нефт-и той бил на целокупния български народ.Със своя частнособственически нрав кръчмарят така и не успя да проумее-как така нещо,което е в имота на дядо му,особено след промените,не било негово!Не че създавал пречки на когото и да било да си налее водица,особенно по време на водните режими.
А кметът търсеше поводи за заяждане поради лично докачение.Той имаше щерка,която учеше някъде из Европа.Едно лято напористият Иван се запознал с нея в дискотеката и нещата станали сериозни.Нокметицата,софиянка,дори и на сън не можеше да си представи,че нейната свидна рожба,с европейско самочувствие,далеч преди всякакви обединителни клаузи и споразумения,говореща три езика,изучавала балет и пияно,ще ощастливи някакъв доскорошен селянини,ходещ с вечно омазнен комбинезон.Съпругът й бил инструктиран да натрие носовете на наглеца и баща му.Строго ги предупредили да си гледат "мокрия" бизнес и да оставят свидната им рожба на мира.

Ако познаваше по-добре нрава на тази непокорна фамилия,той изобщо не би си помислил да се намеси в подобна безмислена конфронтация.Все пак,като градоначалник,имашедостатъчно възможности да притисне твърдоглавците.Почнаха често-често да ги навестяват неканени гости от Ветиринарен контрол,данъчни,противопожарна охрана-само дето от дружеството за защита на животните не се опитаха да ги глобят.Дори ги накараха да изколят добитъка си заради измислен случай на синя пъпка в района.Накрая в пивницата дойдоха дебеловрати момчета,които иинсценирали скандал и започнали с бухалките да чупят всичко наред.Иван натъркалял неколцина,но накрая го смлели от бой.После от следствието изкараха,че сам е предизвикал неравния сблъсък.След тази история момчето се запиля някъде.На любопитковците бай Георги промърморваше,че се хванал на работа в София.Правеше впечатление и отсъствието на Христина,кметската щерка,през ваканциите-основната тема на местните клюкарки.
Минаха няколко години.Върлите противници се стараеха да не си обръщат един друг внимание.Само когато Мокрия неочаквано нае строители,които прокараха по канал каптираната вода от прочутия извор пред кметството и издигна там мраморна чешма с два чучура,неговият смъртен враг понечи да възбуди общественото негодование срещу поредното проявено своеволие на черната овца в града-ще разкопава улици без надлежно разрешително,строителен план и анализ от ХЕИ!Обаче навреме се усети,че подобно заящдане ще подрони и без това подронения му авторитет.
Буквално дни след това,мнозина получиха красиви,украсени не по нашенски,покани с летящи амурчета,известяващи,че Христина и Иван ги канят на свадбена церемония,която ще се състои в месния храм.Нашенци отново получиха повод за разговори,в които преобладаваха възклицателни"ох!"и "Ах!","но как така!",още повече,че отдавна не бяха зървали проблемната двойка.А и свещенникът лукаво отбягваше да дава подробности около предстоящото събитие.

В деня на свадбата църквата бе препълненаНо ситуацията по едно време напомни за песента"Свадбата тръгна,булката я няма".Буквално минути преди уречения час,пред нея заби спирачки суперлуксозна кола с чужд номер,от която слязоха младоженците-красиви,сияещи от щасттие,-сякаш слезли от корица на луксозен моден журнал.Водеха и гост,чужденец,когото представиха за свой кум.В настъпилото оживление,съпроводено с прегръдки, ъпроси и откъслечни реплики,стана ястно,че същият носи важно послание за местните граждани.Присъстващите общинари се изпопретисниха,че инатът на отсътващия кмет може да доведе до международен скандал.В крайна сметка,по средата на церемонията,той цъфна гузен пред олтара,довлечен почти насилствено от кметицата.
Гостът произнесе на родния си немски език кратка реч,използвайки,за всеобщо учудване,като преводач Иван.Благодареше за честа да присъствува на такова мило тържество.Имал лично възможноста да се увери във феноменалните технически способности на съгражданина им,които помогнали на известна автомобилна фирма,чиито пратеник се явявал,да конструира сигурна електронна защита против кражба на новите й модели,както и с други компетентни съвети.По изрично желание на младоженеца,сватбеният подарък от името на фирмата щял да позакъснее-в близките дни от Германия пристигал екип,със съответното оборудване,който ще търси в района подпочвена вода.
През това време бай Георги вече беше заслал маси,отрупани с мезета,лакомства и напитки.И както се казва в приказките с щастлив край,"три дни яли,пили и се веселили,дори и аз бях сред тях!"

Минаха месеци.Немските специалисти все пак откриха,макар и на голяма дълбочина,вода,но се оказа минерална-68 градуса.Е,какво пък-престои да градим профилакториум и плаж.Но това не е краят на приказката.
Един прекрасен ден,в поразширената и ремонтирана пивница на бай Георги,сепарето за vip-гости бе заделено за тъста и обкръжението му,увеличено седно прелесно създание в пелени,което младата баба дундуркаше със завиден ентусиазъм.Наближаваха нови избори,а без Мокрия,след описаните събития,кметът си беше...гола вода!Снахата също се оказа заразена от предприемаческия бацил,върлувал отколе в новата й фамилия.Оказа се,че е завършила във Франция екзотичната за българина специалност "енология".
Сега търсела подходящи терени за лозя с перспективни нови сортове-ще гради модерна винарска изба.
Изобщо-нека посмее някой да се съмнява,че не сме си чисти граждани-европейци!