Ако с тези красиви нозе
спреш да въртиш земята,
сянката ти ще пусне корен
в окото на къртицата,
а слънцето ще се изгуби
като хвърчило на дете
забравило конеца в бъдещето.
Ръцете ти ще са едно безпомощно убежище
за пристрастяващата независимост
на тъжните сапунени мехурчета,
превърнали се в приют
пълен с гравитиращи фантазии.
Кожата ти ще е бавачка
на ексцентричните пустини
от нехомогенни пожелавания,
наранили тишината на нарисувания с тебешир оазис,
в който чувствата са като кактуси
очакващи след сто години скука своя цвят.
Ако спрат петите ти перпетума
и океаните заспят в прегръдка ледовита,
а лятото изписка в кресчендо
екваторът ще се начупи и напише с думи -
край на филма „Dolce vita”.