автор: Angelche

Отново е пролет
от цвят дръвчетата побеляха
и аз като прелетна птица
се завърнах под родната стряха.
Тиха е в утрото, онемяла
няма кой да ме посрещне
прекъсна се душата ми отъняла,
от спомени парещи и горещи.
Там са дворът и къщата
и цветята окъпани от утринната роса
аз се завръщам и съм пак същата,
а безкрайно тихо е у дома.
Отново е пролет,
накацали спомени по тънките жици,
прибрали от болка уморени крила,
като завръщане на белите птици
се завърнах и аз у дома.