автор: apostola

Денят се влива във нощта
и слънцето потъва в кръв.
Луната пали си свещта
и висва на небесна връв.

И сякаш слънцето гори
и ври във нощния си чай.
Яйце земята си вари
по стар космичен обичай.

По светлото под таз луна
възкръсва слънчо в своя път.
И пак от източна страна
огрява земната ни гръд.

И този дневен кръговрат
повтаря се и в ден след ден.
Така денят изгрява млад,
а зрее в залеза червен.