автор: felisia

Нощта е ослепително красива
във тъмносинята си кадифена рокля,
като пайети нежно проблестяват
звездите в пазвата и топла.

Ухае на вълшебство от тревите
възкръснали след ситен летен дъжд
и вдишвам жадно, все едно се раждам
поела глътка въздух изведнъж.

А раменете ми разголени и обли
настръхват от среднощният ветрец,
клепачите ми натежават от умора,
отнякъде обажда се щурец.

И е безумно лесно да потъна
облегната на силната ти гръд
да се отдам на сън,
но някак си не искам
да пропилея и един единствен миг.

Защото всеки миг със тебе е магичен
и аз съм женствена до мозъка на костите
сърцето ми крещи - "обичам те",
но устните ми са смирено кротки

и знам, че нямам право да го кажа
не искам да се изпари магията
прегръщаш ме, като че съм ти всичко
и съучастнически вглеждаме се в изгрева

А утрото е ослепително красиво
във светложълтата си риза от коприна
прозява се небрежно и сънливо
подпряно в ъгълчето на комина...