автор: atina2005

Искаше да го направи, искаше най- после да поеме по новия път. И най- малките детайли бяха в главата и. Щеше да се върне при близките си и да изпита онова познато от преди усещане, да си си в къщи. Братовчеди, лели, майка и татко, всички щяха да са около нея.
Амбициите и отдавна бяха приключили. Двайсет години чужбина бе повече от времето прекарано в родината. Следване, работа, мъже, дете. От тук нататък престоеше това, което можеше да го прави и в къщи. Имаше образувание и опит, не искаше да комерциализира живота си. Да работи, за да може да плаща наема, да кара кола, да пазарува мода и да предприема разни пътувания. 
Без усещането, че си в къщи. То се появи, когато се разболя. Тогава трябваше да признае, че близките нямаше да свършат толкова неща заради нея, но щеше да ги има. Тук в чужбина социалната система и осигуряваше доволен стандарт на съществуване. Но бе именно това. Съществуване. Все си мислеше, че "в къщи" това съществуване щеше да е по-различно, щеше да е "живот". Именно заради близките хора. 
Любопитен си, но ти липсва смелост. Това описваше моментното състояние и как ли шеше да се промени?