автор: Kanegan

Зимно е, навън искри
със всички цветове на сетивата,
и тишината в студ гори,
покоя изсветлява сетивата.
Постлал платно на нестинарка
снегът изприда вълнени къдели,
и кротко си тъче с невидима совалка
тишината будна е - преде,преде ли...
Студът изпълва дворовете,
със ветровити песни и дантели,
а рижи котки гушат тъмното,
от скреж проскърцват стъпки изтънели...
Не, не сняг, а сън приказен във бяло,
в покой заспива тишината,
в молитва стихнало е женско тяло,
събудено за нов живот, очакващо начало...