автор: CheGuevara

Детето
свито на кравай
в прогнилия варел
брои
през процепите
зимните звезди

Студено е
И кучето го няма тази нощ

Босите крачета
зъзнат
в огромните прокъсани галоши

От взиране в далечните звезди
сълза се търкули
по бузата му
и замръзна

Единствена луната
се смили
над малкия мечтател
изплете от лъчите си вълшебна люлка
и го люля във нея
чак до сутринта

Ружа Велчева