Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Беше напролет. Цъфтеше в полето бадем.
Рохката пръст беше топла, уханна и родна. Стисках в ръка стъкълце от водата Зем - Зем -
малка кадъна донесла на баба за помен.
Гледах небето - кроеж на хаджия - дюлгер,
златно изпрано, досущ от чеиза в сандъка,
дето ръката на мама надиплила, зер
някога, щом ти пристана, да имам заръка.
Плиснаха толкова много студени лета.
Вече не помня на черквата бялата вяра.
Стъпваме двама по кривия друм на света,
ситнят до нас две душици, и вече превалят,
стигат разклона,
а кривата круша е там,
чака ли чака. Чалгарите свирят утеха.
Двамата мълком.
А трие сълзица бабан,
седнал на завет на двора, с прокъсана дреха.
От минарето застъргва с гласа ти езан.
Топло притихва душта ни, свита от мъка.
Вече изстина в очите ни старата бран,
пролет на прага разлива кеменче разлъка,
никнат крила - от съдбовни лъчи - на гърба.
Колко е тя - извървяна до заник земята.
Аз съм до теб, и до края до теб ще вървя,
сгушила обич
на хвърлея два от ръката ти.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Оброк" | Вход | 11 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Оброк от Markoni55 на 11.06.2018 @ 20:01:09 (Профил | Изпрати бележка) | Гледах небето - кроеж на хаджия - дюлгер,
златно изпрано, досущ от чеиза в сандъка,
изумителна са понякога твоите картини, рисувани с думи. изумителни. паметта ти е съхранила толкова красиви думи, вече изчезнали от ежедневната реч. а такова удоволствие да ги произнасям на глас, когато чета твоите стихове. звънят, та чак оттекват в душата. имат своя, неповторима вибрация, която събужда едно друго тайнство. благодаря. |
]
Re: Оброк от elsion (negesta@gmail.com) на 24.03.2018 @ 15:24:41 (Профил | Изпрати бележка) | ето това любов е, с цялата тъга, която в себе си може да носи
(а докато чета осъзнавам, че все повече ми липсват твоите пътеписи :)
|
]
Re: Оброк от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.03.2018 @ 13:08:00 (Профил | Изпрати бележка) | Всяка твоя дума е жива, извива се, пие от мен и расте. Толкова лесно се четеш, а толкова дълбоко пронизваш. След прочита на твоя песен, ми идва да хвана първата пътечка и да потърся кълна на слънчевото начало или пък да просто да засадя хоризонта с овошки и люляци... |
]
Re: Оброк от Kanegan на 24.03.2018 @ 09:31:56 (Профил | Изпрати бележка) | Колко красота, и то от безкрая!Много вълнуващо, тихо излязло от сърцето!Като суфистка изповед! |
]
Re: Оброк от Angelche на 24.03.2018 @ 00:33:00 (Профил | Изпрати бележка) | Красива изповед, с тъга по отминалото и вяра в бъдещето!
Невероятна красота излязла от сърцето ти!
Здравей мила:))) |
]
RE: Оброк от somebody (somebody_s@abv.bg) на 24.03.2018 @ 00:09:55 (Профил | Изпрати бележка) | Обединяваща любов. Силата й се гради стъкълце по стъкълце. В зида се вграждат и носталгия и различия, но оцелява. Поздрави за прекрасната ти споделена поезия, Меги! Красиво ми е да те чета... |
]
Re: Оброк от mariq-desislava на 23.03.2018 @ 12:36:37 (Профил | Изпрати бележка) | Два свята са преплетени в теб, но ти съумяваш да ги уравновесиш и по-важното - да ги смириш.{} |
]
Re: Оброк от pastirka (prestizh@abv.bg) на 23.03.2018 @ 12:27:26 (Профил | Изпрати бележка) | "Гледах небето - кроеж на хаджия - дюлгер,
златно изпрано, досущ от чеиза в сандъка"!!!!!!!!!!! - каква прелест е това, момиче!!!
Твоите думички винаги са златно изпрани, трептят като крила на пеперуда, кацат по мен и ми носят аромата на една чувствителност, която чак ме зашеметява, дори успява да ме изпрати в друг свят, но аз се търся и лесно се намирам в него, започвам да го чувствам свой и роден, настройва ме някак носталгично, събужда идилични спомени и сънища и ми носи усмихната лекота... Магьосница си ти, миличка, стиховете ти имат невероятна сила над мен, а със сигурност и над останалите ти читатели! Благодарна съм ти за това, Меги миличка... |
] | |