автор: liulina

Денница си ти от множество днес,
събрала си полюси, нахранила вълци,
по-бяла от сняг, растеш като вест
и ранни петли те припяват по колци …

Ти носиш най-новата дреха от пръст,
премиташ душата от вчера за утре,
понесла на времето кървавии кръст,
на живота в черупки от илюзия внутрен …

Сънуваш заревото на душите след мрак,
които се нижат сами на дувари,
умирайки същий щурци с последния влак,
стоварили песен на вчерашни гари …

Изкуствени мисли от пластмаса и нано,
силиконови думи и от метал мечта,
в тези краски е новото време проиграно,
и връщаш зората човешка от кал - в калта …

© liulina 22.03.2018г.