автор: angar

(По повод 21 март - Световен ден на поезията!)

“Кому ще завещаеш свойта слава?
Народът ти – той вечен не остава.
Страната му - тя също ще умре:
море била, ще стане пак море”.
(Шандор Петьофи)

Но тази грижа мен не ме тревожи.

Защото знам:
каквото и да става,
поезията жива си остава!

Планетата ни
може да е смъртна,
ала поезията е безсмъртна!

Когато нявга сушата изчезне,
тя в океанските води ще слезне.

Косатките,
когато се прибират,
от стиховете ни ще рецитират.
И рибите за тях ще си говорят …
Делфините
ще тръгват с тях на път …
И охлювите ще си ги мълвят ...

И мидите,
във морските дълбѝни,
ще ги затварят в свойте раковини,
и астронавтите от другите планети,
в тях ще намират бисери-куплети.

Планетата ни
може да е смъртна,
ала поезията е безсмъртна!