автор: hristam

Знам, творецо на думи
със сърце като огън,
непребродени друми
да те спънат не могат.
Нищо не е наужким -
и смеха ти, и раните -
носиш в себе си чуждите
като свои товари.
Плачеш много дълбоко
под сърдечният огън,
там, където не могат
да налеят отрова
нито погледи тежки,
нито думи горчиви.
И откъсваш куплети
от огнището живо,
за да пламне искрица
и в най-сляпото тъмно.
Всяка дума е птица
полетяла към стръмното,
че за тебе Твореца
отредил е по равно
и от тръни венеца,
и венеца от лаври.