Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xoxoyolli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13999

Онлайн са:
Анонимни: 434
ХуЛитери: 4
Всичко: 438

Онлайн сега:
:: Lombardi
:: Administrator
:: KBoianov
:: melange

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОблачно с думички
раздел: Есета, пътеписи
автор: lennichkata

Ами свъсенко си е днес навън, повече от допустимото за мен. И щото е такова мръчкаво, аз взех, че игнорирах и аларми, и будилници, и всякакви там кукуригащи източници на шум. Абе, успах се. По едно време кучето взе да се протяга и разтяга и ми шумоли по завивката, та отворих едно око и гледам, че изскочила вече седмицата на часовника.
Скачам, ама ме свива кръстът, та чак палците на краката ми изтръпват. Проклета пружина на трижди проклет матрак. Мама ти ще.. Намирам някви чорапи, единият с дупка. Не са моите. Карай. Обувам ги наопаки и се тиквам в клинчето, дето ми очертава излишните телесни мазнини. Мятам един суитчер, по пода се разпиляват монети. Чукат, дрънчат по плочките, мушват се под гардероба, няколко стигат и до коридора, вдигайки приятно дразнещ за съседите отдолу шум. Будя едното дете с премерено досадно натякване, че ще закъснее за училище. Гледам да съм малко по встрани, че си мисля, че ако някой ме буди мен по тоя начин, твърде вероятно е да реагирам не особено възпитано. Ама детето е кротко тая сутрин, вика само "Аха, ей сега" и се обръща на другата страна. Е, добре, викам си, ще стане. И да позакъснее малко, няма голяма драма. Каната с вода шумоли и светка в червено. Модерна работа. Предпочитам синьото обаче. Нямам време за кафе. Набутвам спящото куче в твърде тясното му яке и грабвам две торби с боклук. Детето става, баща му също, за да го закара. Аз не шофирам, щото не ща и щото съм опасна за околните и без това, та да взема и с автомобил да ги плаша. Тц. Прощавай, мило, не се сърди. Човекът ми се усмихва и ми смига, нищо, че от два дни е с бъбречна криза. Нали е татко, жертва се и той за комфорта и образованието на децата. Кучето лази по пътеката в коридора и се опитва да се измъкне от дъждовната сутрешна разходка. Ама не би. Хитро го подкупвам с лакомства и се натикваме в асансьора. Смърди на евтини цигари. Ебаси простаците,вашта мама...

А навън вали. Тихичко шумоли по клончета и млади тревички, като сладки трибуквени думички на двегодишно усмихнато хлапе. Тихичко си дърдори, ама днес го чувам добре и даже проклетият трафик и крещенето на прегракнали клаксони не могат да го заглушат. Джапаме в локви, пляс-пляс-пляс-пляс кучето, после пляс-пляс- аз. Закачливо. Като думички на влюбени тинейджъри. Събирам ако-то на песа и шестнайсет боклука на съседите. Под един голям черен чувал са се сгушили шепа разноцветни иглики. Махам го, а те се отръскват от съня си и грейват нахилени. Мърморкат си една на друга нещо. Думички. Пиперливи като палави девойки, които превъртат часовника си с час назад, за да лъжат бащите си за просрочения вечерен час.

Откопчавам повода на кучето. В градинката сме и сме кални до миглите. Хайде още малко да подишаме и тревата, и локвите, и дъжда. Навеждам се за пръчка, а точно пред мръсната ми маратонка нещо лилаво е склонило глава в тежката трева. Повдигам стебълцето. Живо е, не е прекършено. Минзухар. От ония моите любими, лилавите, дето искам да имам едно поле с тях и да стоя и да ги гледам, да ги гледам, и да ги слушам. Искам да го откъсна и да си го занеса вкъщи. Много искам. Държа цвета му и го гледам. Съвършен в лилавата си дрешка. Самотен на кучешката полянка. Някое весело куче ще да го е настъпило, а то е скрило главица и се е спасило за още малко време, може би няколко часа, може би само няколко минути. Някой ще го настъпи, ще го прекърши, вероятно без да го забележи дори и ще свърши тоя красив живот. Продължавам да го гледам. Той мълчи. Погалвам цветната му глава и го оставям, стеблото стои изправено. Викам кучето, почти осем часа е и пак ще закъснея за работа. Искам кафе, кафе, кафе. Някой ми пожелава усмихнат ден. Не е нужно да се обръщам, зная кой е. Кучето оставя пръчката и върти очи за лакомство. Усмихвам се. С лилави думички.


Публикувано от Administrator на 21.03.2018 @ 14:23:35 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   lennichkata

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.07.2022 год. / 16:49:13 часа

добави твой текст
"Облачно с думички" | Вход | 9 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Облачно с думички
от Markoni55 на 02.05.2018 @ 19:03:03
(Профил | Изпрати бележка)
Нещо ми е свъсенко в душата и реших да си почета тихичко при теб...По-добре ми е. Ама с някои твои лафове няма как да не се усмихна и през свъсенкото...Благодаря.


Re: Облачно с думички
от lennichkata на 03.05.2018 @ 10:32:46
(Профил | Изпрати бележка)
Моля, усмихни се! :):):) Благодаря ти от сърце! Чудесен ден ти пожелавам!!!

]


Re: Облачно с думички
от atina2005 на 08.04.2018 @ 13:47:20
(Профил | Изпрати бележка)
Много хубаво за игликите :) Чак на края споменаваш, че ще закъснееш за работа...Тогава ми светна защо е целия стрес ;) Шумолящо :) ведро!


Re: Облачно с думички
от lennichkata на 10.04.2018 @ 09:36:35
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря Ви! Усмихнат ден!:)

]


Re: Облачно с думички
от libra на 22.03.2018 @ 19:10:46
(Профил | Изпрати бележка)
:) не подобава на млада дама да употребява думи кат 'вашта мама' :) въпреки че я разбирам :)
репортажно разказче с лилави думички :)
поздрав :)


Re: Облачно с думички
от lennichkata на 23.03.2018 @ 08:36:21
(Профил | Изпрати бележка)
:) Благодаря много! Поздрав сърдечен!

]


Re: Облачно с думички
от shrike на 22.03.2018 @ 07:57:51
(Профил | Изпрати бележка)
Обичам да те чета. Прави светло! И топло. И хубаво.


Re: Облачно с думички
от lennichkata на 22.03.2018 @ 09:29:43
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти! Искрено се радвам, че четеш моите идиотии! Хубав и усмихнат ден! :)

]


Re: Облачно с думички
от zebaitel на 22.03.2018 @ 06:30:42
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, че хубаво, мокро и лилавичко, свежо!!! Благодаря за прекрасната разходка, Леничка!


Re: Облачно с думички
от lennichkata на 22.03.2018 @ 09:30:37
(Профил | Изпрати бележка)
Много благодаря! Хубавите Ви думи ме карат да се усмихвам щастливо!

]


RE: Облачно с думички
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 22.03.2018 @ 06:17:35
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за чудесното начало на деня. Толкова светлина, човешка топлота, красота и обич има в разказа ти. Зареди деня ми с позитивизъм!


RE: Облачно с думички
от lennichkata на 22.03.2018 @ 09:31:54
(Профил | Изпрати бележка)
Много благодаря за хубавите думи! Радвам се, ако съм успяла да Ви усмихна! Искрено благодаря! Желая много чудесен ден!

]


Re: Облачно с думички
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 21.03.2018 @ 23:11:22
(Профил | Изпрати бележка)
Заобичвам разходките ти с Джар :)))))) В тази не е само бързане, тук има толкова красиво забавяне и съзерцаване в цветните думички, че зауха на пролет под дъжда. Прекрасен разказ, Лени! Очаквам следващата разходка :))))))))))) Малко дъжд, малко сняг и после, надявам се слънце. Поздрави :))))


Re: Облачно с думички
от lennichkata на 22.03.2018 @ 09:33:18
(Профил | Изпрати бележка)
Много съм щастлива, когато ми пишете, че моите текстчета Ви радват! Наистина много! Благодаря от сърце! :)

]


Re: Облачно с думички
от Marta на 21.03.2018 @ 21:31:45
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Колко близко ми е твоето облачно с думички, Леничка...Дъждът е голям мърморко:) О
Напомня ми мои думи и дъждове, защото езика е понятен, чета и чувам, виждам го. Обличам близкия облак :)


Re: Облачно с думички
от lennichkata на 22.03.2018 @ 09:34:30
(Профил | Изпрати бележка)
Много ти благодаря за чудесния коментар и за отделеното време и внимание към мен! Сърдечен поздрав! Весел ден от мен!

]


RE: Облачно с думички
от Markoni55 на 21.03.2018 @ 20:34:43
(Профил | Изпрати бележка)
Ама че музика се лее тук. Но това с трите зъбчета е върхът. Не очаквах в тази дъждовност толкова прелести


RE: Облачно с думички
от lennichkata на 22.03.2018 @ 09:35:23
(Профил | Изпрати бележка)
Еееех, благодаря от все сърце!!! Хубав и усмихнат ден от мен! :):):)

]