автор: kuklara

Посвещавам на Хасан Ефраимов

Като си в казармата врагът е страшно нещо.Заклещил те е отвсякъде,заседнал е в главата ти и те дебне при всякакви метереологични условия.То и ти го дебнеш,ама той се е спотаил и нито го виждаш , нито го чуваш.
Засади му правиш , пресрещаш го, изненадваш го., ослушваш се в най тихото нито се появява нито звук издава.Старшината вика по бели гащи ще ви изненада тоя враг. Затова всички сме със зелени от страх да не изцапаме белите, пък и да сме по замаскирани. Да няма никакъв шанс врага. Така де , идва той,гледа за бели гащи.Няма! Пълна обърквация и паника.Вадим ние уръжието и го отстраняваме по устав.Две години го дебнах тоя враг да дойде я от Турция я от Гърция ама той много изплашен отникъде не се появи.То и нашия кураж отсъства , косите ни за да не са настръхнали перманентно и да ни издадът ги стрижат редовно. Старшината нали е спец по военните въпроси с опит и прослужени години за да не стане някой сакатлък ни учеше да пазим границата ама да сме и обърнели гръб.С една дума не гледахме дали врага ще дойде откъмто чужбина а пазехме някой наш да не иде при врага и да си обърка живота и психологическото състояние. На това бяхме свикнали и воинския дълг взе да става навик.Е в точно тоя момент международното положение стана бомбок отвътре.Дойде възродителния процес което ще рече че смениха имената на турците в България с български.Е те тогава всичко на границата психяса. Пазехме от всякъде и от всичко. Попа така не е пазил девствената ципа на щерката си преди сватбата и.Пиле не можеше да прехвърчи граничната бразда камо ли магарето на кръчмаря от близкото село, дето преди това си пасеше безгранично.И втова настръхнало състояние, че и през ноща ни поставиха на пост.Луната се облещила срещу нас и ни смразява. Уж всичко е спокойно но тревожно отвсякъде. Бдим ние нащрек и в един момент откъм най неочакваното място се заклати нещо по черно от тъмнината.Стиснахме ние калашниците,заредихме ги тихичко и чакаме. Мама му и тъмно петно право към нас върви. Като дойде на ръстояние дето няма начин да не го уцелим пък и преди да ни е бръкнало в очите младси сержанта изрева с всичка сила:
-Стой ! Горе ръцете!
Ние да не останем по назад и ние изревахме.
Какво ще прави нещото,спря.Като го осветихме с фенерчето гледаме, поп.Ахааа! -вика младшисержанта.-Врагът се е маскирал като поп.
-Попе ти турчин ли си.
-Как ще съм турчин бе деца?Нали ме гледате? Поп съм.И кръст имам и килимявка, и расо.
-Не на нас тия!(вика младши сержанта,той е най старши и ги знае тези работи)Покажи го да видим какъв си!
Е те в тоя момент попа взе да се кръсти пламенно и изрече:
-Боже ,мили Боже.Какви времена настанаха ! На К*р да вярват на поп да не вярват.