автор: Ray

Отдавна не бродирам с думи
по канавата на живота.
Присъствам отдалече, като ехо,
в сумрачния свят на тишината.
Сега присядам с крайчеца на дрехата.
Несмело шаря с пръсти
прашасалия под на мислите.
Не зная – утро ли е или вечер
на нарисувания разнебитен пристан.
Вълните ласкави ли са. Или са остри.
И хоризонтът свит ли е в ембрионална поза.
Или е неравна, дълга дюна,
в която босите ми пръсти
трудно изгрева докосват.
Каквото и да е – море е, необятно.
От мислите си прашен сал ще построя,
Ще го преплувам.
И дюната ще изора, ако потрябва.
За да поникнат светли,
филизите на нова пролет.
Пробуждане,
след дългото мълчание на сетивата.