автор: RockAround_theC_l_ock

Търся чушки и домати –
рȯдни, ала няма.
Има дървено-чепàти,
с поздрав „от имам”-а.

Ябълките провадийски,
с гняв – изкоренени!
„Грени Смит”, „Белфльор”,
„Флорина” –
вносни все – пред мене.

Портокали и банани –
с кофи... даже – киви...
Гледаш ги – и им се радваш!
Все – от „вносни” ниви!

Лелки – слагат им табелки
„българско” (реклмно!)
„Как тъй?” питаш ли – те гледат,
да ти стане срамно.

„Българското оцелява
по чужбина, братче!”
Някак си – успокоява,
но – и ти се плаче...

Храним се „по европейски”
с пенсийките наши –
пием „по епикурейски”
... „гȯла вȯда” – в чаши!

Петък – си е „ден пазарен”...
Ден, „по принцип” – блàжен
...
Нещо, с този стих бездарен,
исках да ви кажа...

Бий..Боев, 2018