автор: mariq-desislava

По счупените пътеки на душата ти
акостирам, за да те нахраня с мен.
Нали си носиш еднопосочния билет
за моите устни каменни?
Разпадам се или възкръсвам -
не ми е дадено да зная.
Сълзите си събличам.
обичам те до втръсване
във сънищата си.

Написах те, протягах смеховете ни
и мълниите ни в смиреното усилие
на будните ни стъпки.
Умирах толкова безброй пъти,
че забравих,
забравих как се живее,
така че всеки ден да се удавям в теб.

Отвъд сме.
Там пак ще сме си същите
в черупките от мъдрите мълчания
на нашето дете.
Скъпоценни камъни.