автор: liulina

Душата ми Фортуна полетява
и от нейното щастие се стича мед,
аз на приятелите си раздавам,
от усмивката си най-напред!
По остри зъбери вървя,
с крака от злоба изранени,
намушкана от сто длета,
с очи през призми заблудени …
Дълбаят в мен изгарящи следи,
с неистово желание за болка,
полепнали по кожата беди,
но аз отправям взор към Бога!
Душата ми Фортуна е край вас,
небивало усмихната сред сажди,
с детски лик и с ефирен глас,
но истинските приказки са важни!

© liulina - ДС – 17.03.2018