автор: Marta

Заглавието е тема, която отдавна ме вълнува, заровена нейде дълбоко в мен, като през повечето време спи, за да се събуди един път годишно, по Великден, когато отново реша да се запретна да меся козунаци.
Tочно както днес - в пълна свяст, отговорно и решително се запретнах, омесих ги, сплетох и метнах из разнокалибрените тавички - пет козунака ми се получиха в резултат на три до четиричасов неравностоен мач.
Месенето е тежък физически труд. Това може да потвърди всеки, който се е хващал да меси, и след двучасова борба с тестото на тепиха, така де - на масата или плота в кухнята, е с болки в кръста, раменете, ръцете и краката, дори врата...Това се получава при престараване, но аз не знам друг начин. Тестото трябва здраво да се побийва. Пердашиш го, плющиш го в плота сред облаци брашно и цялата атмосфера трепти една такава бяла...Значи основното при месенето на козунак - бялото като цвят и настроение. Както при писане на стихотворение - да се вържа веднъж, но здраво за заглавието, и да действам нататък с козунаците...Мачкаш до мехури тестото, а цветът на мислите все така в снежнобяло. Млатиш в плота тестото, но с приятно и светло чувство. Преди мача обаче подготвяш терена - попремиташ стаята, не пропускаш главата си, постилаш една бяла покривка на масата - ленена или кенарена ( в краен случай мушама, но бя ла! ), препасваш една бяла престилка, прибираш си косите в една бяла кърпа и си подготвяш брашното - бяло, хубаво българско брашно, тип 500. Мляко - бяло, маята...абе замаяваш я в млякото да шупне, пресяваш си купчината брашно, извадил си 5-6 яйца от хладилника, бучка масло, олио, чаша захар - и тя бяла...Изключение правят мазнините, но ако искате всичко пък да ви е бяло и не сте ултра веган, може да опитате с мас, ако пък сте заклет зравослов - пробвайте с кокосова. Не съм опитвала - сега ми хрумва! Значи кухнята за козунака ви е решена в бяло, но най-вече мислите в главата е хубаво да са бели като цъфнали сливови дръвчета - бели, чисти, уханни ..Не се допускат никакви лоши към черни мисли. Ако не успявате да го докарате на беломислие, пуснете си любима група, зареждаща песен, изобщо музика, филм - всичко, което ви радва и така ще ви поизбели отвътре, та да се захванете чистички (пушисти чак) с месенето на козунаци. Може и танцуване да включите, но така е още по-уморително...Затова после болят и краката!
Легенът ми също е бял - да не пропусна съдовете за месене и печене, в някои говори му казват лехен, а същото това, но доста по-малко, е било шлем на главата на Дон Кихот. Значи и свободата има връзка с козунака ( съответно още един път правим връзка, двоен възел - с писането на стихове и дори романи!) , далечна и леко абстрактна връзчица, но който е чел "Свободата е като хляба" на Радой Ралин, знае - замесва се всеки ден! И се изяжда...Страх ме е, че точно това ще се случи с моите козунаци, ако не още тази вечер...Утре.
Пропорции не уточнявам, мерки не използвам, всеки си има рецепта. Желанието е в основата на сполуката. Днес добавих малко лимончело за аромат, стафиди и разни шарени корички и плодчета. Правих един опит с печене на козуначе в консервена кутия, който целеше да се поучи нещо като панетоне и не се оказа толкова успешен, но не може пък пълно щастие!
Останалите се постараха да бухнат и се накатаят така, че дори аз да въздъхна щастливо - почти като след написване на бяло, пухкаво и ароматно стихотворение с лееко розова захарна коричка.

28.03.2017 г